ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
Чудна весела природа:
навред всичко зеленей!
Слънцето на небосвода
весело, засмяно грей!…
По горите, низ полето
тича работен народ,
с радост жежка на сърцето,
на челото с едър пот.
С радост тича, с радост гази
изкласилите нивя:
ех, че буйни!… Ей талази
малко ветрец кат повя!
Ще настъпи топло лято,
всичко ще се прибере -
ще опустее полето,
ще опустей кат море!
Работниците прибрани
във селото. И сега
настъповат нови рани,
нови мъки и тегла:
бирниците и лихвари
тръгнали без срам, без свяст
празнят сюрмашки хамбари
ежедневно - всеки час!…
Дойде зима: глад, тревога,
без парица се върти
сиромаха - моли Бога
пак да се запролети!…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 15, 18 април 1904 г.
ФЕТТА-КЯМИЛ
(Персийска приказка)
Фетта-Кямил всесилен беше!
Всесилен беше в оня край,
где Господ бе дарил земята
с разкош природен - земен рай!
Фетта-Кямил царува гордо,
и роб му беше цял народ -
окъсан, смазан - сал за царя
работи с труд и кървав пот!…
Народа стене във неволя -
Фетта-Кямил не ще да знай…
Той знае само, че земята
где властвува, е същи рай!…
Народа гладен - в гладория
прекарваше все черни дни:
от всички страни все неволи,
от всички страни все злини!…
Фетта-Кямил не ще да знае -
в разкош той плува и разврат
и всичко подло, всичко мръсно
живее в неговий палат!…
Страната се в беда намира,
народа е оголен веч,
Фетта-Кямил не ще да знае:
разходки прави надалеч…
Но… тъй навикнал на разходки,
дошъл бил един черен ден,
когато са му съобщили,
че от престола е свален!…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 19, 16 май 1904 г.
НОЩ
Небето с облаци покрито.
Навред царува нощний мрак:
ни глас на птичка не се чува
и нийде аз не виждам зрак.
Гората тихичко шумоли;
аз сам-самичък в таз гора
със трепет чакам да изгрее
от изток златната зора.
И мисля: колко ли сюрмаси
страдаят в тая тъмна нощ
без покрив, гладни, боси, голи -
страдаят горките в немощ?
И колко ли крадци във мрака
вилнеят тая нощ без страх
и грабят най-последний залък
на най-последний сиромах?
А глас потаен в тъмнината
извика страшно с буен глас:
„Във клубовете са крадците,
комар играят в тоя час!…
А сутрин славей, кат запее,
кога зора се подаде,
крадецът, седнал на креслото,
без страх краде, краде, краде!…”
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 22, 6 юни 1904 г.
ДЪЖД
Сладко дъждец заваля,
цялото поле заля.
Клюмнал клас на златна нива
отново се ободри -
сиромаха на Твореца
радостно благодари.
Че ще може по човешки
да прекара дните тежки:
с черен труд ще приберат
жито в своите хамбари,
ала всичко ще пленят
бирниците и лихвари.
Сиромаха зима зла
ще прекара пак в тегла…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 25, 27 юни 1904 г.
ПРЕД ЕДНА БАНКОВА КАНТОРА
Ей умислений банкерин,
ето дългите ръце!
Ето, българский син верен
със подпухнало лице!
Не работи. На съдбата
много нещо той длъжней.
И труда си го не смята,
сал на лихви се надей.
Няма много ум, ни знане,
но играе важна рол.
С чужди труд и пот се храни,
без да прави протокол.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 30, 24 октомври 1904 г.
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА СТУДЕНТКА
Не мисълта престъпна за бъдна кариера,
не жажда за богатство ме носи в тоя храм.
Не, това е светотатство, това е даже срам!
Предвестница-апостол и жрец на нова вера,
дойдох аз тук да търся наука и познане
и, верующа в себе и в своето призване,
ще служа на делото, на чистата просвета -
ще служа, докогато намера си късмета…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 31, 30 октомври 1904 г.
БЕГЛЕЦ
Ей слънцето захожда веч -
настъпва черен мрак.
Зора ще ме огрей далеч
от теб, народе драг…
Оставам майка в старини
да плаче всеки ден!…
И теб, народе - във злини,
тъй горко наранен!…
Народ, аз бягам от тъги,
от ядове и срам -
душа не може да търпи
жестокия тиран!
Ти спиш, а той е нокти впил
във твоето тело…
Нима сал ти, народе мил,
роден си за тегло?
Нима не ще да дойде ден
и ти да се свестиш?
Нима ще бъдеш вечно в плен
и вечно ще да спиш?
Управник е на тебе той,
тоз чужденец проклет -
нанесъл е злини безброй
и подлости безчет…
Когато пред светий олтар
на твойта свобода
поднасяше главите дар
на твоите чеда,
а той, от радост упоен,
ухилен до уши,
поднесе сабля - дар свещен -
на турските паши…
Над теб се гаври и се смей,
презира те кат „гад”,,
без милост ти труда пилей
в разходки и разврат!…
Аз бягам, но кажи, народ,
прощаваш ли ми ти?
Мил ми е роден небосвод!
Народ, прости, прости!
Ей, слънцето захожда веч -
на бащин край съм ощ -
зора ще ме огрей далеч.
Родино, лека нощ!…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 37, 12 декември 1904 г.
ЕПИТАФИЯ
В тъги, в житейски черни бури
прекара той горкия!…
Обърнал се бе цял на буре
от вино и ракия!…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 37, 12 декември 1904 г.
ИДИЛИЯ
Край селото малка къща
на вдовица
хубавица.
Като кукувица съща -
като птичка
сам-самичка
в малка къща тя живее -
няма никойчец при нея.
Сняг навяло до коляни.
В тъмни зори
в равни двори
видяли са зли селяни
мъж да влезне,
да излезне…
През плета оставил дири…
Мъж!… Кого ли там ще дири?!…
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 45, 13 февруари 1905 г.
РОПТАНИЯ
Кат слушам воплите народни,
кат гледам сиромашкий плач,
кат чуя буйните роптания
против жестокия палач -
изпадам, боже, във печал
и гледам тоз народ със жал.
Роптания!… Ех, братя мили,
аз виждам вашите тегла,
аз виждам тези мъки тежки,
аз виждам вашите чела
набръчкани, сурови, бледни,
кат болен в дните си последни.
Роптаете!… Кажете, мили,
къде е това грозно зло?
Виновникът, кажете кой е
на туй нечувано тегло? -
Ех, всички раменете свили…
Мълчите, да!… Мълчете, мили!…
Не си виновен, мил народе!
Ти роб си бил и днес си роб.
Без чувство гледаш как копаят
пред тебе твоя собствен гроб….
Ти не роптаеш, бедна твар,
против същинския гробар.
Години дълги вече става -
дошъл не зная откъде -
години вече ненаситно
веч става как краде, краде!
Последната ти капка пот
ще я изсмуче, мил народ…
Стресни се!… Тез вериги тежки
еднаж завинаги строши!…
Палати с твоя труд градени
безмилостно ги разруши!…
И чужденеца обуздай -
тури на всички мъки край.
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 46, 20 февруари 1905 г.
Стиховете са публикувани под псевдонимите Делибаш и Мемиш ага, както и под собственото име на автора. бел. ред.
