ПЕСНИ
На Гоце Делчев
І.
Млад делия кон седлае в обори -
стара майка шепнешком му говори:
„Не дотегна ли ти, сине, в балкани,
не дотегна ли ти боя с душмани?
Шест години как царуваш в горите,
шест години тук чернеят момите!…
Не милееш ли за роди-роднини,
не милееш ли за млади години?
Не милееш ли за чудни седянки,
не милееш ли за шумни предянки?
А юнакът кончето си извежда
и на стара майка нарежда:
„Мило ми е за мойте роднини -
дваж ми черно от черните години;
мило ми е за селските седянки -
дваж ми мило за хайдушки полянки;
мили ми са, стара мале, момите -
дваж са мили на сюрмаси сълзите!…
ІІ.
Млад войвода, млад делия
конче язди шарколия;
конче хрипа стърмоглаво, -
юнак мята око плаво.
- Бързай, конче, че юнаци
всред гората, всред букаци,
на широко, на свобода,
чакат своя млад войвода!
ІІІ.
Ядат, пият с млад войвода
се отбор юнаци -
всред усои, всред клисури -
диви каменаци.
Ядат, пият, веселят се:
три гайди надули,
а по върховете вардят
будни караули.
Нека ядат, нека пият,
нека се веселят!
Кой оставил майка, татко,
а кой мила челяд.
Оставили и тръгнали
с пушка във балкана -
за свобода да умират
в борба със душмана!
Пият, пеят, ала ето
караула верен
на дружината донася
бързо хабер черен:
Потера е обградила
хайдушка поляна -
и клисури, и пътеки
обградил душмана!
ІV.
Нощ настъпи, месец изгря,
кървавата гора огря:
всички клоне изтрошени -
в кръв потънали поляни!…
Месецът лениво грее…
Звездичките в небосвода -
всяка трепти, сълзи лее
за убитий млад войвода!…
в. „Автономна Македония”, бр. 1, г. 1., 05.07.1903 г.
