РЕНДЕ

Василий Казин

превод: Атанас Далчев и Александър Муратов

РЕНДЕ

Стържи, ренде, стържи дъската,
пей за тезгяха, без да спреш,
със гребен й реши косата,
със гребен от челик горещ.

Ой, вийте се вий, къдри златни,
сипете се по пода вред.
Ах, как сте пресни, ароматни,
като окъпани със мед!

И помниш ли, ренде, когато
прощаваше се тя веднаж,
как тръсна къдрите бухлати,
зашушна в жълтия талаш?

Аз в оня миг със остра мъка
дълбоко мушнах мойта гръд
и после с тихата разлъка
те хвърлих в този прашен кът.

А в днешната и шумна среща
и ти се къдриш час по час,
издигаш спомени горещи
за къдрите, що любех аз.

Стържи, ренде, стържи дъската,
пей за тезгяха, без да спреш,
реши й с гребена косата,
със гребен от челик горещ.

1920

—————————–

РУБАНОК

Живей, рубанок, шибче шаркай,
Шушукай, пой за верстаком,
Чеши тесину сталью жаркой,
Стальным и жарким гребешком.

Ой, вейтесь, осыпайтесь на пол
Вы, кудри русые, с доски!
Ах, вас не мед ли где закапал:
Как вы душисты, как сладки!

О, помнишь ли, рубанок, с нами
Она прощалася, спеша,
Потряхивая кудрями
И пышно стружками шурша?

Я в то мгновенье острой мукой
Глубоко сердце занозил
И после тихою разлукой
Тебя глубоко запылил.

И вот сегодня шум свиданья -
И ты, кудрявясь второпях,
Взвиваешь теплые воспоминанья
О тех возлюбленных кудрях.

Живей, рубанок, шибче шаркай,
Шушукай, пой за верстаком,
Чеши тесину сталью жаркой,
Стальным и жарким гребешком.

1920