Василий Казин

Василий Василиевич Казин (Василий Васильевич Казин), руски съветски поет, е роден на 25.07. (06.08.) 1898 г. в Москва в семейство на водопроводчик, бивш селянин. Завършва реалното училище на Игнатиев. Публикува от 1914 г. През 1918 г. участва активно в организирането на Съюза на работническата младеж в Москва, по-късно е секретар на Бауманския районен комитет на комсомола в столицата (1918). През 1918 г. участва в първия Общоруски конгрес на съветските журналисти. Учи в литературното студио на Московския пролеткулт (1918-1920). Там общува с Владимир Маяковски, Валерий Брюсов, Сергей Есенин и други поети, посещаващи студиото. Ръководители на поетичните семинари в студиото, даващи уроци на младите поети, били Андрей Бели, Вячеслав Иванов, Владимир Ходасевич. Сътрудник на Наркомпрос. Организатор и участник в литературната група на пролетарските писатели „Кузница” (1920), в която влизат Владимир Кирилов, Михаил Герасимов, В. Александровски, Николай Полетаев, Сергей Обрадович, Иля Садофиев, Александр Поморски и други поети. Един от най-популярните поети сред младите хора по онова време. Високо ценен от Максим Горки. Тясна дружба го свързва с великия руски поет Сергей Есенин. За Казин пишат В. Брюсов, М. Горки, М. Волошин, Н. Асеев, А. Луначарски, Ю. Тинянов, както и критици от различни направления. През 1922 г. в Москва е организиран артел на писателите, в който влизат К. Федин, А. Воронски, Вс. Иванов, Л. Сейфулина, А. Аросев, Н. Никитин и други. Те създават издателство „Круг”, в което Казин става редактор в отдела за поезия (от 1923 г.). Сътрудничи активно на сп. „Красная новь”, „Красная нива”, в. „Комсомольская правда”. Редактор в отдела за поезия в Гослитиздат от 1931 г. до 60-те години. След излизането през 1937 г. на книгата му „Стихотворения” дълго време почти не печата, но както и преди активно се занимава с литературно-издателска и административна работа, сътрудничи на „Комсомольская правда”, „Красная нива”, „Красная новь”, издателство „Молодая гвардия”. Носител на 3 ордена „Трудово Червено Знаме”, медали. Автор на поетичните сборници: „Рабочий Май” (1922; изд. 4-то, 1928), „Избранные стихи” (1925), „Лисья шуба и любовь” (1926), „Признания” (1928), „Избранные стихи” (1931), „Избранные стихи” (1934), „Беломорская поэма” (1937), „Стихотворения. Лирика. Эпиграммы. Поэмы” (1937), „Великий почин” (1956), „Стихотворения” (1956; 1957), „Стихотворения и поэмы” (1957), „Великий почин” (1958), „Лирика” (1960), „Великий почин” (1963), „Стихотворения и поэмы” (1964), „Приметы” (1970), „Три поэмы” (1974), „Избранное” (1978), „Лик любви” (1984), „Избранное” (1985) Умира на 83 г. на 01.10.1981 г., погребан в Переделкинското гробище в Москва.


Публикации:


Поезия:

НА ГРОБА НА МАМА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 66 октомври 2014

РЕНДЕ/ превод: Атанас Далчев и Александър Муратов/ брой 66 октомври 2014

КИРИЛ И МЕТОДИЙ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 96 юни 2017

НА МАЙЧИНИЯ ГРОБ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 132 ноември 2020

НЕ ТОЗИ ЛИ СВЕТЛИК?/ превод: Атанас Далчев/ брой 135 февруари 2021