Юлия Друнина

превод: Григор Ленков и Любен Любенов

Тъй както гърмят тревожно
в оризищата тимтами,
в селата ни през войната
тревогата туй гърмя,
в окопа децата си скрила,
не се крие майката само -
към поста си, с пушка в ръката,
по навик върви сама.
С грохот пикират фантоми
над жени като тръстики.
Над фигурките им тъмни
пикира зловещ самолет.
От този двубой по-трагичен
до днес не е виждал никой:
тръстиките със винтовки
стрелят по звяра проклет.
Отбой. И без плач всеки мъртъв
живите ще оплачат.
И стиснали зъби, отново
те към полето вървят.
До новата бомбардировка…
А може ли другояче?
Трябва ориз за децата,
трябва да го приберат.