Едуардо Карранса

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

СОНЕТ С УГОВОРКА

Добре е всичко; злакът росен във лъката
и въздухът със диамантено свистене,
рисунките на клончетата разлюлени
и палмата високо горе в светлината.

Добре е всичко: на любимата косата,
с небе пътуващо водата устремена,
на любещите устни влажността червена
и в знамето напиращия роден вятър.

Добре е, че сънува сънища момчето,
че януари е, а синьо е небето
и розата разтваря крехки листовце.

Добре, че се живее и че се умира,
добре е слънцето, луната и всемира,
не е добре едничко моето сърце.

ЕДИН ЧОВЕК СЕ ОПЛАКВА

Без теб, от теб загубена, една неделя
прилича на тунел с опушени стени,
където крача и ми свети твойто име,
и без да знаем, ясна нощ наподобява
или е понеделник, преоблечен във неделя;
лазурен ден, когато отпуск нямаш.

Вали в това стихотворение, ти го усещаш
със твоята душа подобно на стъкло;
вали разлъката като вода печална
и синя върху моето прокудено чело.

Разбрах аз как едничка малка дума,
подобна на карфица с топчица като луна
или на лекото сърце на пеперуда,
може да издигне крепостни стени,
да умъртви внезапно утрото изгряло,
да изпари градини и лазури,
деня да счупи като перуника,
в зърна от сол очите да превърне.

Разбрах аз как една-едничка дума
на сабите от синята стомана
и с острото призвание на тръна
може да е в светлината като рана,
която ни боли в средеца на живота.

Вали в това стихотворение и се върти
земята ни като далечна въртележка:
ти толкоз близо си до мен, че те не виждам,
създадена от моята мечта и мойте думи.

За тебе мисля аз зад всяко разстояние,
за твоя глас, що ми неделите открива,
и твоята усмивка като цвят заскитан
от твоя образ пада в моята душа.

Със своите листи полетяла към нощта,
от ситен дъжд и от покруса набраздена,
неделята без твоя поглед благ пристига
като писмо, изпратено погрешно.

И вечерта, девойко, е печална като въздух,
където, преди малко роза е цъфтяла;
от твоето отсъствие тука обграден,
аз съм създаден за любов и само като мъж.