Едуардо Карранса (Eduardo Carranza), колумбийски писател, е роден на 23.07.1913 г. в Апиай, окръг Мета. Свой поетичен предшественик счита Густаво Адолфо Бекер. През 1939 г. създава литературно общество и го нарича „Камък и небе” - в чест на книга на Хуан Рамон Хименес. Директор на националната библиотека (1948-1951). Учител по професия, Карранса реализира успешна дипломатическа кариера като културно аташе в Чили и Испания. В Чили се сближава с Пабло Неруда, считащ Карранса за един от най-добрите поети на епохата. Именно Неруда го нарича „поет на въздуха”, макар че сам Карранса се определя като „поет на земята”. През 1951-1959 г. живее в Испания, общува с високо ценящите го Менендес Пидал, Асорин, Херардо Диего и Салвадор Дали, създава сборника си „Забравеният и Алхамбра” (1957). Поет и прозаик, още през 30 - 40-те г. той става широко известен в почти всички испаноговорящи страни. Неосимволист по творчески убеждения, изпитал явното влияние на Хуан Рамон Хименес. Бил е преподавател по литература в столичните колежи, секретар на редакцията на „Списание на Индиите” и директор на литературната страница на вестник „Време”. Автор на поетичните книги „Песни за започване на празника” (1936), „Шест елегии и един химн” (1939), „Синият декември” (1947), „Ти си лазур” (1956), „Забравеният” (1957), „Отзвучаващи крачки” (1970) и други. Поетична проза: „Те, дните и облаците”. Съставител на две кратки антологии на испански поети и една антология на съвременни американски поети. Умира през 1985 г.

Публикации:

Поезия:

КАМЪК, НЕБЕ И НИЩО/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 41 юни 2012

СОНЕТ С УГОВОРКА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014