Росарио Кастеянос

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

1.

Ех, никога не ще се върне вече
нежността позната, словото сърдечно,
което бликаше от моята уста,

Никога ръката скъпа няма вече
да жъне нежно моите къдри.

Никога не ще е младостта ми
просторна къща с птици и деца огряна.
Сбогом на земята, затанцувала около мене.

Навлизам в твойто време, самота, във твоята ръка,
съдба.

2.

Тук ти ми държиш ръката, таз, която вдигнах
от земята, пълна като клас през август.
Тук са моите сетива
като щастлива мрежа,
моето сърце, место на клади,
и мойто тяло винаги със мене.

Дойдох щастлива аз като реките,
запяла под небе от върбалаци и тополи
към това море от обич хубава и ширна.

Аз не чакам вече, аз живея.

3.

Ден на велелепие
и на изобилие.
Жътвата ме тегне
на полата.

Мили мои, отворете
порти и прозорци.
Поканете
хората във мойта къща.

Дайте хляб на всички,
подслонете всички.
Гълъбите не пъдете,
ако слязат.