Мануел де Кабрал

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

ПОЕЗИЯ

Вода тъй чиста, че почти
я в чашата не виждаш ти.
Отвъд намира се света,
отсам - кажи го - празнота.

Вода тъй чиста, бистра, лека,
че трудно вижда я човека.

НЕГЪР В ТВОЯТА ПРАЗНА КЪЩА

Видях те в рудници дълбоки да копаеш злато,
негре без земя.
Видях те да изтръгваш диаманти от земята,
негре без земя.
Видях те въглища да вадиш от земята,
като че вадеше от нея късове от свойто тяло.
Стотици пъти те видях земята да засяваш,
негре без земя.
И вредом твойта пот, която пада непрестанно
на земята.
Потта ти древна и потта ти нова
на земята.
Солената вода на болката, която е по-плодоносна
от водата на небето.
Потта ти. Твойта пот за този, който притежава
сто вратовръзки, четири коли разкошни
и по земята никога не стъпва.
Когато някой ден напуснеш ти земята,
тогаз единствено земята ще е твоя.