Мануел де Кабрал (Manuel de Cabral, Сантяго де лос Кабалерос, 7.03.1907 - Санто Доминго, 14.05.1999) е писател от Доминиканската република. Бил е дипломатически представител на своята родина в Сантяго де Чили. Автор на повече от 70 книги. Изразява подкрепата си за кубинската революция (в книга, 1965), живял дълго време в Буенос Айрес, където публикува повечето от произведенията си. През 1992 г. получава Националната награда за литература на Доминиканската република. Книги: „Цвят на вода” (1931), „Биография на едно мълчание” (1940), „Черен тропик” (1942), „Чичо Мон” (1943), „Чинчина търси времето” (1945), „По-стара кръв” (1945), „Отсам морето” (1948), „Антология земя” (1948), „Тайните гости” (1948), „Основна антология” (1957), „Събрани стихове” (1987), „Антология” (1998), „Чернокожият президент” (роман, 1973), историческа и автобиографична проза. Носител на Националната награда за литература (1992).

Публикации:

Поезия:

НЕГЪР БЕЗ НИЩО В ТВОЯ ДОМ (ОТКЪС)/ превод: Никола Инджов/ брой 32 септември 2011

ПОЕЗИЯ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014