СЛЪНЦЕ
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
СЛЪНЦЕ
Човекът от затворнишкия лагер
ни разпределя слънце всеки ден;
през тесните пролуки на стрехата
парчета слънце влизат;
в най-хубавия ден,
когато има много слънце във небето,
ние, политическите във затвора,
имаме пак само толкоз слънце,
колкото ни дава тъмничарят.
Пет прозорчета, под всяко
се намества по един затворник;
и остават други сто, които правят
опашка заедно със тях.
Пред слънчевата лавка
- гише на гара -
очакват без пътуване стотина пасажери
билет да купят
за железницата на небето.
Слънчевите дни
са дни на празник
и ние си поделяме квадратчетата бели
като кутия със бисквити.
БЯЛОТО ЗАЙЧЕ
То е будилник.
В часа на всяка утринна заря
в чаршафите се мушва
и затворниците буди.
Ходи от ръка в ръка,
надсмива се над котарака черен
и се оставя да му се надсмива
кривокракият петел.
Бяло, бяло, бяло;
а очите му червени
като прозорци
в дъното на снеговита нощ.
Аз го погалвам по гърба,
затваря то очи.
У дома се канят да заспят:
ръцете сред снега
остават беззащитни.
Този бял затворник
е самата бяла кротост.
Върху едно квадратче слънчево се хвърля
както преспапието
върху четвъртината от листа,
додето бог го вдигне
и вземе листа, за да го изпише.
НЯКОЛКО КУПЛЕТА ЗА ПЪТУВАЩАТА ЛЮБОВ
Не знам в страха ми обич ли трепти
и няма ли да ме забравиш;
аз само знам, че си отиваш ти,
аз само знам, че ме оставяш.
Ще те очаквам на самия бряг,
самотен до вълните сини,
и тъй живота ми като във мрак
в едно очакване ще мине.
Живот изменнически! Всеки час
мечтата ми без жал сломява;
ако не съм ти нищо сторил аз,
защо раняваш ме тогава?
Сърцето - заглушило би и то
със плач морето, ако може:
защо ми я не връща то, защо,
щом толкоз я обичам, боже?
И само мойта песен може би
ще те догонва вместо мене.
Където тя минава, ще скърби
вълната на води зелени…
Не знам в страха ми обич ли трепти
и няма ли да ме забравиш;
аз само знам, че си отиваш ти,
аз само знам, че ме оставяш.
И ако те обичах вчера, днес
е твоят лик по-тираничен.
Расте ли тъй копнежът ми злочест,
как утре аз ще те обичам?
