Алфонсина Сторни

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

СОНЕТ

Влюбя ли се, аз съм тъжна и смирена,
мога небесата да сваля, когато
вплитам моята душа на друг в душата.
Ти не ще намериш пух по-мек от мене.

Никоя ръцете като мен не гали
и не се прикътва в блян едничък само
и душа човешка с нежност по-голяма
не побира в толкоз крехко малко тяло.

Мра върху очите, ако ги усетя
като живи птици, трепнали с крилете,
за да хвръкнат изпод белите ми пръсти.

Знам да очаровам с тъмна реч душата,
знам и да мълча, възлезе ли луната,
едра и червена, над горите гъсти.

ЧОВЕКО НИЩОЖЕН

Човеко нищожен, човеко нищожен,
пусни канарчето да отлети…
Аз съм канарчето, човеко нищожен,
освободи ме ти.

Бих в твоята клетка, човеко нищожен,
затворен бе в клетка и моят копнеж.
Аз казвам нищожен, защото не можеш
и няма да ме разбереш.

Не те разбирам и аз, клетката отвори ми,
аз искам да избягам от твоя плен.
Човеко нищожен, половин час те любих,
не искай повече от мен.