Алфонсина Сторни (Alfonsina Storni, 29.5.1892 - 25.10.1938), аржентинска писателка, е родена в Сала Каприаска (кантон Суизо дел Тичино, италианоезичната част на Швейцария) в семейство на аржентински пивовар. На четиригодишна възраст се премества с родителите си в Аржентина. Живее в градовете Сан Хуан, Санта Фе, Росарио и др. През 1907 г.  пътува с театрална трупа из страната, после работи като начална учителка и сътрудничи на местни списания. През 1911 г. се мести в Буенос Айрес, където ражда от журналист от Коронда извънбрачно дете - Алехандро (1912). В Буенос Айрес работи като касиерка в магазин и начална учителка. Пътува до Монтевидео (Уругвай) и през 30-те г. - до Европа Автор на седем книги с поезия: „Неспокойствието на розовия храст” (1916), „Мила загуба” (1918), „Непоправимо” (1919), „Униние” (1920), „Охра” (1925), „Светът на седемте кладенци” (1934) и „Маска и детелина” (1938); и една книга с поеми в проза - „Поеми за любовта” (1926). Драми: „Бяло, черно и бяло” (1926), „Господарят на света” (1931), „Два пиротехнически фарса” (1931). Носител на Националната литературна награда (National Literature Prize) през 1920 г. През 1937 г. се самоубива приятелят й - уругвайският писател Орасио Кирога. Сторни се самоубива, болна от рак на гърдата, на 25.10.1938 г. в град Мар дел Плата. Посмъртно излизат „Поетична антология” (1938), „Пълни събрани поетични съчинения” (1968), „Ние, жените, и кожа: избрани есета” (1998).

Публикации:

Поезия:

СОНЕТ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

АЗ СЪМ ПЛЕНИТЕЛНА, КОГАТО ОБОЖАВАМ…/ превод: Петър Велчев/ брой 74 юни 2015