Ернесто Карденал

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

***
Може би ще се оженим таз година,
моя обич, и във своя къща ще живеем.
И ще издадат навярно мойта книга,
и в чужбина ще отидем двама.
Може би да падне и Сомоса, обич моя.

***
Гърмежи няколко се чуха снощи.
Чуха се до гробищата близо.
Не знае никой
кого убиха
или кои убиха.
Не знае никой нищо.
Гърмежи няколко се чуха снощи.
Това е всичко.

ЕПИТАФИЯ ЗА ГРОБА НА АДОЛФО БАЕС БОНЕ

Убиха те и ни не казаха къде зариха твойто тяло,
но оттогава твоя гробница е цялата страна;
или по-хубаво: във всяка педя от страната,
                    където не почива твойто тяло,
                    ти възкръсна.
Повярваха, че те убиват със една команда: „Огън!”
Повярваха, че те заравят,
ала заровиха в земята само зърно.

***
Празни бирени сандъци и угарки
от цигари бяха дните ми самотни.
Както фигури на телевизора в екрана
преминават и се губят, тъй животът ми премина,
Както бързите автомобили по шосето
с музика на радио и смехове момински…
Мина бърза хубостта като модела
на колите и излезлите от мода песни.
Не остана нищо от онез години, нищо,
само празни бирени сандъци и угарки,
смях във снимки моментални, скъсани билети,
стърготините, с които баровете призори метяха.

НАСТЪПВА ПАК ЧАСЪТ НА СЛУЖБАТА ВЕЧЕРНА

Настъпва пак часът на службата вечерна и във здрача
изпълнена със демони е черковата сякаш.
Това е час на празниците и на тъмнината.
Часът на мойте пиршества. И мойто минало се връща.
„И моят грях е винаги пред мене.”
И псалмите дордето пеем с уморени сухи устни,
нахлуват във молитвата ми спомените като радий.
Изникват стари сцени от кината, часове самотни
в хотелите, пътувания, барове, целувки.
Възкръсват образи забравени. Неща злокобни.
Сомоса умъртвен от мавзолея си излиза.
(Със Ог басански цар и царя на месопотамците Сеон.)
Преливат светлините на „Копакабана” във водата черна,
нахлула от каналите помийни на Манагуа по кея.
Нелепи нощни разговори на пияни,
повтаряни едни и същи като грамофонни плочи.
И крясъците на рулетките, и гръмола на панаира.
„И моят грях е винаги пред мене.”
Настъпва пак часът, когато светват тъмните вертепи
и лавките. Домът на Кантас е пълен с хора.
Настъпва пак часът, когато се военните съвети
събират и палачите в затворите отиват.
Часът на тайните агенти и шпионите, когато
крадците и прелюбодейците къщята обикалят
и труповете се укриват. Пада нейде тяло във водата.
Настъпва пак часът, когато в мъки болните умират.
Часът на изкушенията и на потта в градината среднощна.
Вън първите събудили се птици пеят тъжни
и призовават слънцето. Настъпва пак часът на мрака.
И черковата е студена, сякаш с демони е пълна.