ЖЕЛАНИЯ
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
ЖЕЛАНИЯ
Тропико, защо ми даде
ръце, препълнени със багри?
Всичко, до което се докосна,
със слънце се изпълва.
Във вечерите нежни на безброй крайбрежия
ще мина с моя пъстър стъклен звън.
Остави ме миг един
да престана да съм вик и багра.
Остави ме миг един
климата си да смени сърцето,
да пия полусянката на пустотата,
да се навеждам мълком над балкон далечен,
да се потапям в мантел с тънки гънки,
да се разсея по брега на крехка обич,
да милвам сладостно пригладени коси,
да пиша размисли със тънък молив.
О, да престана миг един
на слънцето да бъда адютант!
Тропико, защо ми даде
ръце, препълнени със багри?
ЕСЕНЕН ВЯТЪР
О, ветре бръз на есента, крилата ти развеселяват
овчарските игри и в своята разходка
сигнали нежни даваш с класовете!
Вълшебнико на есента!
Люлее твоят дух градините, отрупани със плод,
и твоето присъствие лукаво
повдига гроздовете натежали.
Круша от сребро и ябълка узряла или неузряла,
смокиня тъмноморава и сладка като здрача.
Ръката и крилото ти дърветата раздрусват
и се долавя тъмен шум на плодове, които падат.
О, ветре бръз на есента, вълшебнико потаен
на есента!
Ти галиш ширните жита на обичната Аржентина,
търкаляш синкавите камъни по Андите надолу
и пред очите ми възправяш нова радост.
Издигай свободата на американските народи,
разтваряй и сърцата на американските народи,
помагай да узряват техните души,
все още толкова горчиви,
обвивай в тъканите твои златни
съдбовната надежда на американските народи.
Вдъхни им вярата върховна във съдбата
и добродетелта на твоето присъствие лукаво.
Раздрусвай ги като дърветата с божествената си походка.
О, ветре бръз на есента,
вълшебнико на есента!
ЗЕМЯ
Притихналата пладня се разтапя.
Мирише на кози и морска пяна.
Кракът оставя сянката си на шосето
и отива да танцува.
Земята свойта кръв прелива във кръвта човешка;
гробовната и празничната, живата земя,
опора на крака, тревога на крило, терзание на кораб,
проклета ли или щастлива, хубава е винаги земята.
Морето влюбено във нея
и празничният въздух, който я съблича,
намръщват вежди три пъти, когато древната зора
земя и огън слива в песен плодоносна.
Земя! Глас морски,
граница и честолюбие, щастливо зърно,
керамика и героиня.
Синее тя от километрите, докосват я ръцете,
изпълнена с омраза, обич и надежда.
За да се наслаждава,
дискохвъргачът Александър вдъхва въздуха на Брахма.
За да помогне да те притежават,
линее Леонардо в крепостите на Милано.
Увенчаха те с орли и укрепления военни
и тебе, полска хубава земя,
дъхтяща на коза и морска пяна.
