Карлос Пелисер (Carlos Pellicer Camara, Виляермоса, Табаско, Мексико, 16.01. 1897 - Мексико Сити, 16.02. 1977) е мексикански писател, музеен деец и политик. Роден в Сан Хуан Баутиста, столицата на щата Табаско в семейство на фармацевт. Работи като преподавател по испански език в университет. Дебютира с поетична книга през 1921 г. Инициатор на ограмотителни образователни промени (1920). После живее в Европа над 3 г., специализира музейно дело в Сорбоната. Директор на Департамента по изящни изкуства в продължение на четири години, по-късно работи като преподавател над 20 г., пионер на музейното дело (Музей на Табаско). Основател на най-големите музеи за изкуство и археология в Мексико. Носител на Националната награда за литература (1964). През 1976 г. е избран за сенатор от Мексиканската Комунистическа партия. Автор на много книги със стихове, сред които: “Цветовете на морето” (1921), “Камък за жертвоприношения” (1924), “Шест поеми” (1924), “Един часът и двадесет минути” (1927), “Път” (1929), “Юнско време” (1937), “Ограда” (19420, “Подчиненият” (1948), “Опит за полет” (1956), “Събрани стихотворения” (1965) и др. Умира на 80 г.

Публикации:

Поезия:

НИ ПОБЕДА, НИ ПОРАЖЕНИЕ (Поезия от Мексико)/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой  36 януари 2012

ЖЕЛАНИЯ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014