Хайме Сабинес

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Държиш ме в твоите ръце
и ме четеш подобно книга.
Знаеш ти това, което аз не зная,
и казваш ми неща, които аз не казвам.
Изучавам се във тебе повече, отколкото във мене.
Ти си чудото на всички часове,
една потайна неопределена болка.
Ако не бе жена, ти щеше да си ми приятел.
И ще ми се понякога да ти говоря за жени,
които зарад теб преследвам.
Ти си за мене като прошка
и аз съм като твое чедо.
Какви очи красиви имаш,
когато си при мен!
Каква далечна ставаш и изчезваш сякаш,
когато те пожертвувам на самотата.
Сладка като твойто име, като медена смокиня,
очакваш ме със любовта си, докато пристигна.
Ти си моя къща,
ти си моя смърт, любима моя.