ЧАШАТА
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
Строшена трябва да е, предполагам,
домашната ни кривонога чаша.
Как е побирала тя всичката вода,
която пих през моето детинство!
Една ръка приятелска и близка
строшила я през някоя нещастна вечер
и всичката вода на детството разбито
се вля в душата ми от чашата осиротяла.
Едва ли я е счупила нарочно мама;
откакто в къщи се завърнах,
учуден и самотен гледам само
разляната вода на мойто детство.
Тъй както пазя своето сърце,
пазете любимите неща на детското ми царство,
което съградих с оплаквана усмивка.
Не ми го каза вчера никой, аз научих,
тъй както болката се по плача отгатва
в хотелското легло, което ни прикътва,
научих, че е счупил някой тази чаша,
отдето малкото дете преди години
излъгало е жаждата на свойта кукла.
И затова аз настоявам:
пазете вещите на този, който е далече,
бранете ги от полетите страшни на ръката.
Многогодишното отсъствие те кара
пред живото да се почувстваш мъртъв
и затова прощавам (моя е вината!)
и най-голямо корабокрушение,
и най-голяма пукнатина на душата.
Но чашата, не, никога за чашата не мога:
ще има други чаши, ала ни една от тях
не ще запази стиховете на чешмата.
