Хуан Гонсало Росе
Хуан Гонсало Росе (Juan Gonzalo Rose), перуански поет, драматург, композитор и журналист, е роден в малкия провинциален град Такна през 1928 г. Учи във Факултета по изкуство в Университета „Сан Маркос”. За левите си убеждения и противопоставянето си на диктатурата на Мануел Одриа, в периода 1950-1956 г. е в изгнание в Мексико, където публикува някои от книгите си с поезия. Връща се в родината си след обявена амнистия. Носител на националната награда за поезия „Хосе Сантос Чокано” за 1958 г. Прекарва по-голямата част от живота си в Лима. Работи като журналист за сп. „Caretas”. Пише дълбока социална поезия, както и лирика. Автор на текстове за песни. Книги с поезия: „Въоръжена светлина” (1954), „Песни отдалече” (1957), „Прости песни” (1960), „Околии” (1964), „Антология” (1980), „Поезия” (1990), книги с проза „Карантина” (1968), пиеси: „Лична карта” (1966) и др. Умира в Лима на 12.04.1983 г.
Публикации:
Поезия:
РЪКА ОТ МУМИЯ/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 39 април 2012
ЛОШИ СТИХОВЕ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012
ЧАШАТА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014
