Елвио Ромеро

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

ОФОРТ

Сам на кръстосани върлини
един човек разпънат,
на две кръстосани върлини,
със връв, до костите му впита.

И вятърът отдолу.

Завързана земята моя
подобно барабан от кожа
на две кръстосани върлини.

И вятърът насреща.

В кал повалената родина
на две кръстосани върлини.

И вятърът отгоре.

ПЛАДНЯ

Ливада неподвижна
и едно дърво голямо. Пладня. И струи сънят
под сянката. Лежиме двама
с дихание спокойно, мълчаливо,
за да не събудим тази стара сянка.
Денят е може би заспал и не се чува
това спокойно дишане. Говори то
с мълчанието на двамата, които
не обуздават своето дихание
в ливадата, във времето безмълвно,
изтъкало сянката прохладна
на лятната успокоена пладня.

МЕЛАЧКА

Върти се пладнята в кръга
на гуайакана, с нея се върти
оста от гуайакан,
която се във пладнята върти.

Воловете отдолу стенат…
Тръстиката простенва във въртежа
на гуайакановата ос
отдолу под ярема.

И се върти във пладнята човекът,
гуайакан запрегнат във ярема,
простенва пъстър във въртежа
на гуайакановата ос,
където прикачен яремът стене.

Човекът впрегнат също стене…

Мелачка от гуайакан
във непрекъснато въртене!