Елвио Ромеро (Elvio Romero, 1.12.1926 - 19.05.2004) е писател от Парагвай. Роден в Йегрос. Като член на Комунистическата партия, след гражданската война, от 1947 г. живее като изгнаник в Буенос Айрес, Аржентина. Заема дипломатически постове като културно аташе в посолството на Парагвай в Аржентина. До смъртта си не се връща в Парагвай. Сътрудничи на множество културни издания в Аржентина. Пътува по света. Автор на книгите: „Разорани дни” (1947), „Жестоки лъчи” (1949), „Събуждат се огньовете” (1952), „Слънце под корените” (1955), „С лице към сърцето” (1955), „Тази тежка китара” (1960), „Изгнание и свечеряване” (1962), „Ранена светкавица” (1963), „Неизброимите” (1964), „Книга на преместванията” (1964), „Поетична антология” (избрани стихове, 1965) и др. Творбите му са преведени на много езици. За книгата си „Мигел Ернандес” (1991) получава Националната награда за литература. Ценен високо от Мигел Анхел Астуриас, Рафаел Алберти, Габриела Мистрал и др.

Публикации:

Поезия:

ОТ ПЪТНИКА/ превод: Никола Инджов/ брой 32 септември 2011

ОФОРТ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014