Висенте Уидобро

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

ПОЕТИЧНО ИЗКУСТВО

Нека твоят стих е като ключ,
който хиляди врати отваря.
Пада лист: прелита нещо;
гледат ли очите, трябва да повярват,
слуша ли душата, трябва да трепери.

Нови светове откривай и за свойто слово се грижи;
прилагателното не съживява ли, убива.

Във века на нервите живеем.
Мускулът в музея
като спомен висне;
ала не затуй ний имаме по-малко сила:
истинската мощ
обитава във главата.

Розата защо възпявате, поети!
Нека тя в стиха да разцъфти;
само зарад нас
под слънцето живеят
всичките неща.
Всеки истински поет е малък бог.

Обичам те, жена на моето пътуване голямо.

Обичам те, жена на моето пътуване голямо,
както синьото море - водата,
чрез която съществува
и която му дарява право да се назове море
и да отразява месеца, звездите и небето.

МЕЛНИЦА

Вятърът е като муле търпелив.
Вечно се върти, върти, върти,
часовете, мелнице, мели,
скоро пролетта ще дойде
и крилата ти със цвете ще накичи.

Вечно се върти, върти, върти,
дните, мелнице, мели,
скоро лятото ще дойде
и във кулата си плодове ще имаш.

Вечно се върти, върти, върти,
месеците, мелнице, мели,
скоро есента ще дойде
и в разпятието си ще бъдеш тъжна.

Вечно се върти, върти, върти,
мелнице, годините мели,
скоро зимата ще дойде
и ще смръзнат твоите сълзи.

Ето истинската мелница в света.
Не забравяйте й само песента.
Води тя дъждът и хубавото време,
води четирте годишни времена.

Мелнице на смърт и на живот.
Миговете ти като часовник стар мели.
Миговете също са зърна.
Мелнице на мъката и на доброто,
бели ще направи нашите коси
на времето брашното.