Висенте Гарсиа Уидобро Фернандес (Vicente Garcia-Huidobro Fernandez, 10.01. 1893, Сантяго, Чили - 2.01. 1948, Картахена, Чили) е чилийски поет, прозаик, литературен и художествен критик, драматург и киносценарист, писал на испански и френски. Роден в аристократично семейство, свързано с политиката и банковото дело. Учи в йезуитско училище, а литература - в Чилийския университет. През 1916-1925 г. живее в Европа, връща се в Чили през 1932 г. През 1933 г. води интензивна политическа дейност в подкрепа на Комунистическата партия на Чили. От млад е свързан с експерименталното изкуство на Латинска Америка, Франция, Испания, с левите политически движения в Европа и Латинска Америка. Участник в гражданската война в Испания на страната на републиканците. Като военен кореспондент на „Гласа на Америка” в Европа заедно с войските на съюзниците влиза в Берлин. Основател и активист на много литературни списания, съставител на поетични антологии, дружил и сътрудничил с почти всички представители на авангарда на епохата. В 1921 публикува в Мадрид манифест на „креасионизма”, основател заедно с Пиер Реверди на това литературно направление. Теорията на „креасионизма” е изложена в манифестите „Non serviam” (1914), „Манифести” (1925) и в програмното му стихотворение „Поетическо изкуство” (1917), Виден представител на испаноезичния литературен авангард от първата половина на XX в. В поемите „Екватор” (1918), „Елегии за смъртта на Ленин” (1924) проявява асоциативност и остър интерес към проблемите на времето. В поемата „Алтасар” (1931) е отразена драмата на поета, скован от собствената си теория. Поетични сборници „Еха на душата” (1911), „Песни в нощта” (1913), „Пещерата на мълчанието” (1914), „Тайни пагоди” (1914). „Адам” (1916), „Водно огледало” (1916), „Квадратен хоризонт” (1917, на фр. ез.). „Екватор” (1918), „Айфелова кула” (1918, на фр. ез.), „Арктични песни” (1918), „Любимите времена на годината” (1921, на фр. ез.), „Краят на Британската империя” (1923, на фр. ез.), „Изведнъж” (1925, на фр. ез), „Есен по разписание” (1925, на фр. ез.), „Манифести” (1925, на фр. ез.), „Насрещни ветрове” (1926), „Небесен трепет” (1931), „Високоговорител” (1931), „Виждам и докосвам” (1931), „Жил дьо Рец” (1932), „Най-близката” (1934), „Сатир, или Силата на думите” (1939), „Гражданин на забравата” (1941), „Последни стихове” (1948, посмъртно), „Събрана лирика” в 2 т. (1966), романите „Моят Сид, воинът” (1929), „Татко, дневник на Алисия Мир” (1934, роман-дневник), „Калиостро” (1934, кинороман), „Селитра” (1938), пиеси: „На луната” (1934, драма), стихотворения в проза. Автор на „Три назидателни новели” (1935, в съавторство с Ханс Арп). Погребан в Картахена на хълм с изглед към морето, според собственото му желание.

Публикации:

Поезия:

ДВОЕН ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой 42 юли 2012

ПОЕТИЧНО ИЗКУСТВО/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014