МОЙ ОБИЧЕН БУЕНОС АЙРЕС
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
МОЙ ОБИЧЕН БУЕНОС АЙРЕС
Седнал на ръба на стол продънен,
с виене на свят, безсънен, болен
пиша стихове, оплакани отрано,
за града, където се родих.
Приеми ги, приеми ги, в тебе също
се родиха моите сладки синове,
за да те услаждат посред толкова обиди.
Трябва да се уча сам да се съпротивлявам.
Ни да си отивам, нито да оставам,
а да се съпротивлявам,
нищо, че ще има
повече неволи и забрава.
МОЛИТВА НА БЕЗРАБОТЕН
Господи,
от небесата слез, забравих
тез молитви, на които ме научи баба,
клетата, сега във гроба тя почива,
няма тя какво да мие и да чисти, няма
да се грижи и да тича денем за прането,
няма нощем за какво да бди и да се моли,
да ти иска нещо, да те мъмри кротко.
Слез от небесата, ако съществуваш,
слез, че мра от глад на тоя ъгъл,
че не зная за какво съм се родил,
че ръцете ми отблъснати увисват
и че няма работа за мене, няма,
слез за малко и се полюбувай
на това, което съм, и виж обувката разпрана,
мъката ми, празния стомах,
този град без хляб за мене,
треската, която ми плътта дълбае,
и това спане върху земята мокра,
под дъжда, наказан от студа, преследван,
не разбирам, господи, това защо е, слез,
докосни душата ми и виж ми
сърцето,
аз не крадох, не убивах, бях дете
и в награда за това ме бъхтят непрестанно,
казвам ти го, господи, че не разбирам, слез,
ако съществуваш, ето търся
примирение във себе си и не намирам,
аз ще сграбча яростта, ще я наостря,
за да бия,
и до кръв във гърлото ще викам,
тъй като не мога вече, имам слабини
и човек съм,
слез, какво са
сторили от твоето създание, господи? -
Животно
яростно, което дъвче калдъръма!
КОНЧЕТО НА ВЪРТЕЛЕЖКАТА
Движение и глъчка - вечер в Буенос Айрес.
Шуми площадът и пъхти трамваят тежко.
(Под музиката на танго в галоп препуска,
върти се кончето на пъстра въртележка.)
Минават, отминават хората. Старица
продава ябълки на ъгъла отсреща.
(С рисувано око и дървено сърце
върти се кончето на пъстра въртележка.)
Един индустриалец важен прави сделки.
На пейката един безделник спи мъртвешки.
(От смехове и от дечица придружено,
върти се кончето на пъстра въртележка.)
Присядат двама влюбени. Отчаян клетник
поставя край на битието си човешко.
(Издъхна славеят. Но ти недей тъгува,
върти се, конче, с твойта пъстра въртележка.)
Ще ви разкажа аз история чудесна.
Една студена вечер (спущаше се здрачът)
изпълни самота душата ми. Бе пуста
кръвта ми. Аз, обезкрилен, едва се влачех.
Вървях. Далеко здрачът свиреше с цигулки
и ставаше ми все по-тъжно и по-болно.
Душата ми обличаше се бавно в камък.
(Душата ми във самота не се разголва.)
Вървях без светлина, вървях разбит без роза,
без мъничко море, без ни един приятел.
Видя ме кончето от свойта въртележка,
самотен ме видя и хукна с мен в тъмата.
И в моето сърце самотно оттогава,
съпътствувано от деца със пъстри дрешки,
заключено във мойта музика, препуска,
върти се кончето на тая въртележка.
(То има нарисувано око.
Сърцето му е от полирано дърво.)
