Евгений K. Теодоров
Евгений Константинов Теодоров, български учен и писател, е роден на 22.12.1903 г. в град Враца, където по това време учителстват родителите му - Константин Теодоров и Зоя Попова. Брат на композитора Любен Тодоров. Баща му завършва Художествената академия с първия й випуск и след 1908 г., когато семейството им се установява във Варна, е дългогодишен учител по рисуване в Девическата гимназия. Майка му няколко години е била първа солистка в хор „Гусла” на Добри Христов. Завършва Първа мъжка гимназия (1922) и търговска академия (1925) във Варна (ВТУ, сега Икономически университет - Варна), немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1931). Специализира немска и славянска филология в Мюнхенския университет, завършва специализацията си с докторат (1938). Дисертационният му труд „Немски влияния върху Пенчо Славейков” излиза като монография в Лайпциг, Германия през 1939 г. Учителства в Плевен (1930-1931), Кюстендил (1932-1933), София (1938-1943). Преподавател-ръководител (1938-1943) и главен ръководител (1943-1946) на стажанти по немски език и литература в ІІІ мъжка образцова гимназия в София. Преподавател по немски език във ВИФ ((Национална спортна академия, 1947-1952), във Висшия химико-технологически институт (1952-1965). През 1918 г. организира първото във Варна въздържателно дружество „Просвета”, което развива активна културно-обществена дейност. Председател е и на литературното дружество „Пенчо Славейков”. Литературната си дейност започва в първото ученическо списание във Варна „Литературен лист” (1922, в него печата публицистични статии, стихове, преводи на руски, немски и френски поети) и като редактор на сп. „Модерно изкуство” (1923, Варна, 7 броя), в които печата свои стихове, разкази, преводи на Есенин (той е първият преводач на Есенин у нас), Блок, Хайне, Мюсе, Хамсун и др. Изнася реферати на литературни и природонаучни теми, сказки по въпроси на изкуството. Пише статии на педагогически и методически теми. Изследва проблеми, свързани с българската литература и народното творчество, с немската филология, с методиката на новите езици. Изтъкнат учен с оригинални приноси в областта на фолклора (Гергьовден, Демир баба и др.), тракологията (обосновава схващането си за наличието на значителен древнотракийски субстрат в народната ни традиция), германистиката. През 1945 г. е включен в комисията за написването на нови учебници и е съавтор на два учебника по немски език за средните училища. Съчинения: „Немската лирика на български” (1941), „Проблемът за национално-държавната общност у Хайнрих Клайст” (1942), „Методика на новите езици” (1948), „Същност и произход на българските юнашки и хайдушки песни” (1963), „Граматика на немския език” (2003), „Древнотракийско наследство в българския фолклор” (монография, 1972, 1999), „Прабългарски и тракийски следи” (2007), „Между земята и звездите” (афоризми и фрагменти, 2012). Изследовател на Кралимарковия цикъл в българския народен героичен епос, който според учения не отстъпва на големите световни епоси - съставя българската национална епопея, наречена от него „Песен за Крали Марко”. Умира на 09.04.1980 г.
Публикации:
Поезия:
НОКТЮРН/ брой 133 декември 2020
Проза:
Публицистика:
Критика:
ОЩЕ ЕДНА КНИГА ЗА ГЬОТЕ/ брой 171 октомври 2024
Преводи:
