Евгений К. Теодоров

Основното в живота ми, което е определяло моите постъпки, е бил моралът. При всяка постъпка съм се ръководел не от това, кое е изгодно, нужно, за да получа нещо, а от старанието да запазя достойнството си, да бъда абсолютно честен, принципен и чист…

Върху окончателното ми изграждане като личност е влияела и професията ми - учителството. Учителят в мене не свършваше в класната стая, в аудиторията. Аз подчиних живота си на изискването - да съответстват постъпките ми, делата ми на това, което говорех пред ученици и студенти, за да мога да им бъда образец.

Моята взискателност към тях беше израз на взискателност към самия мене. Исках от тях да бъдат изискани във всичко, защото сам се стремях към това. Аз исках да бъда примерът за всяко правило на поведение в живота.

Аз съм се чувствал винаги и преди всичко не „учител по…”, а учител.