Алфред дьо Мюсе

превод: Евгений К. Теодоров

Изгубих аз живот и сили,
приятели и радостта.
Изгубих ази гордостта,
и вярата в гърди унили…

Ах, истината щом прегърнах,
повярвах в нея кат другар.
Но влязъл в тайни й олтар,
изтръпнал, погледи отвърнах.

Да, тя е вечна, но душата
познай ли я, тогаз земята
в миг ще презре… И в тоя час

едничко само ми остава -
пролетите сълзи в забрава,
когато плачех аз.

——————————

сп. „Литературен лист”, г. 1, кн. 2, 1922 г.