Евгений К. Теодоров

Мек, теменужен мак полята
обви. През мирис на цветя,
молитвен зазвуча в душата
гласа неведом на нощта…

И глъхнат в царствено мълчание
простори в синята мъгла.
Над всичко в смътно ожидание
нощта разперила крила.

Притихват дремнали полята.
Заспиват сънните цветя.
Молитвено звучи в душата
гласа неведом на нощта…

——————————

сп. „Литературен лист”, г. 1, кн. 2, 1922 г.