Сергей Есенин

превод: Евгений К. Теодоров

***

В семейство родно тук съм пак,
мой край, замислен, тих и нежен!
Наокол къдрав полумрак
ръка размахва белоснежна.

А власите на мрачни ден
разрошени се морно веят,
и вечерната мъка мен
неотвратимо ми тегнее.

Припадна сянка от зари
върху куполите на храма.
О, други зрелища, игри
не ще видя пак аз, няма!

В забвение години ред
изчезнахте след тях и вие;
водата само кат напред
шуми и бреговете мие.

И във вечерната мъгла
се моля в спомените златни
аз на димящата земя
за теб - далечно, безвъзвратно.

сп. „Модерно изкуство”, г. І, кн. 4, 1923 г.