Георги Илиев, български писател, основоположник на фантастичния жанр у нас, е роден на 25.06.1881 г. в село Тарфа, Чаталджанско, тогава в Турция, в многолюдно семейство на въглищар. Внук на свещеник. Завършва основно училище в родното си село, а прогимназия - в Цариград. Тогава прави първите литературни опити. Учи две години в Духовната семинария в Цариград, където баща му е търговец, а след изключването си е учител в с. Тарфа и изпълнява мисия на Екзарх Йосиф да следи турски части в империята по време на Илинденското и Преображенското въстание. Залавян два пъти, осъден за подривна дейност и изпратен на доживотно заточение в Смирна (Мала Азия) (1904-1905). Успява да избяга в България с български параход (1905). Установява се в Стара Загора, където завършва гимназия „Иван Вазов”. После завършва строително инженерство в Мюнхен, Германия (1909-1914). Участва в Първата световна война, след която дълги години работи като строителен инженер в Областното инженерство в Стара Загора. Редактор на сп. „Гребец” от 1934 до 1941 г., издавано в Стара Загора. Първите си литературни творби публикува в сп. „Ново време” (1906) и в хумористичните списания „Смях” и „Българан”, а по-късно печата в сп. „Остен”, сп. „Хризантеми” и в. „Литературни новини”. Книги с поезия: „Тъжни напеви” (1906), „Горести” (1921). Проза: „Повест за Нанти” (повест, 1937), „Три капки кръв” (историческа повест, 1940), „От вятър отвяни” (роман, 1946). Автор на научно-фантастичните романи „О-Корс” (1930, Стара Загора, първият български научнофантастичен роман) и „Теут се бунтува” (1933, награда-поощрение през 1934 г. от Министерството на народното просвещение; преиздаден през 1983 г.), както и на романите „Смърт в небесата” (неиздаден приживе, 1946 г. ръкописът изчезва по време на англо-американските бомбардировки над София) и „С космическа ракета” (неиздаден приживе, 40-50-те г.). Приветства със специално писмо полета на Гагарин (12.04.1961). Умира на 18.06.1961 г. в град Стара Загора, малко преди да навърши 80 години. Погребан в Стара Загора. В архива му остават ръкописите на още десетина други творби - драми, повести, романи.

Публикации:

Поезия:

ДОГАРЯЩИ СЛЪНЦА/ брой 61 април 2014

УТРО В МОРЕТО/ брой 95 май 2017

Проза:

СЪН КРАЙ ОХРИД/ брой 61 април 2014

Публицистика:

ГЕОРГИ СТОЯНОВИЧ-БЕРСЕНЕВ ПОЧИНА/ брой 110 октомври 2018

Критика:

„МОРСКИ ПЕСНИ” ОТ Д. ДОБРЕВ/ брой 110 октомври 2018

Критика за Георги Илиев:

ГЕОРГИ ИЛИЕВ - „ТЕУТ СЕ БУНТУВА”/ автор: Павел Телчаров/ брой 115 март 2019