Степан Петрович Шчипачов (Степан Петрович Щипачёв), руски поет, е роден на 26.12./07.01.1899 г. в село Шчипачи (сега Богдановичски градски окръг на Свердловска/ Екатеринбургска област) в семейството на бедни селяни. Член на РКП(б) от 1919 г. През 1919-1931 г. служи в РККА. Участник в гражданската война. Завършва литературното отделение на ИКП (Института за червена професура, 1934). През 1941-1945 сътрудничи на фронтовия печат. В периода 1959-1963 е председател на Московското отделение на СП на СССР. Пише за любовта, природата, гражданска лирика. Автор на повече от 20 поетични сборника, сред които «Под небом Родины моей», (1937), «Лирика» (1939), «Фронтовые стихи» (1942), «Строки любви» (1945, 1954, 1972), «Товарищам по жизни” (1972), «О Родине думаю» (1974), поемите «Домик в Шушенском» (1944), «Павлик Морозов» (1950), «Наследник» (1965), «Звездочет» (1967), «12 месяцев вокруг Солнца» (1969) и др. Лауреат на Държавна (Сталинска) награда на СССР (1949; 1951), както и на ордени. Умира на 01.01.1980 г. в Москва. Погребан в Кунцевското гробище в Москва.

Публикации:

Поезия:

ПО СИЛНАТА ЛЮБОВ НИЙ ВСЕ КОПНЕЕМ…/ превод: Димитър Златев/ брой 58 януари 2014

КРАЙ СЕЛЦЕТО СЕ СИНЕЕЛ ЛЕС…/ превод: Пенчо Симов/ брой 77 октомври 2015

ПАЗЕТЕ ЛЮБОВТА СИ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 90 декември 2016

НА ПАДНАЛИТЕ/ превод: Иван Антонов/ брой 106 май 2018

ВЛАЖЕН БЛЯСЪК В ТЪМЕН МРАК…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 128 май 2020

ТИ СИ С МЕН И ВСЕКИ МИГ Е ЗЛАТЕН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 143 декември 2021