Степан Шчипачов

превод: Тихомир Йорданов

***
Пазете любовта си - вейка
от дъхав цвят и младини.
Не е въздишка тя на пейка,
разходка в нощни мрачини.

Животът няма да е лесен.
Ще има всичко, и беди.
Прилича любовта на песен,
а песен трудно се реди.

***
Аз също ще умра. Ще минат ден след ден.
На прах ще стана аз, и аз ще бъда тлен.

Момиче през полята ще премине босо.
Смъртта надмогнал, аз за миг поне
нозете й с гореща пепел ще докосна
и с дъх на лайкучка до колене.