Степан Шчипачов

превод: Тихомир Йорданов

***
Влажен блясък в тъмен мрак,
в пръстен вплели ме ръце
не забравям аз откак
зърнах милото лице.

Да ме дебне всеки ден
и бедите да не спрат.
Ти си болката у мен,
моя болка чак до смърт.

***
И да гадаем този век наверно
не ще запомни стихове,
които днес поет високомерно
създава уж за векове.

Незнайни са далечните простори,
а тук са болки и мечти.
Знам, стиховете ще повторят
на днешното ни точните черти.