Степан Шчипачов

превод: Димитър Златев

***
По силната любов ний все копнеем -
скъп всеки миг да бъде за сърцата,
но налетиш ти на жена, с която
година, две - душата остарее.

Щастлив си ти, ако любов намериш,
която цял живот от студ те брани.
На старостта пред сребърните двери
ти влюбен юноша пак да застанеш.

***
Умейте да цените любовта.
С годините вий двойно я ценете!
Любов - не са въздишките в нощта,
разходките в алеите огрети.
Ще има и цъфтеж, и мокра есен…
Бъдете заедно в беди,
че любовта е като песен,
а песен трудно се реди.

***
Безброй години нека отлетят
и прах да стана аз на този свят.
Ще мине покрай мен девойка боса
и аз ще трепна, надживял смъртта,
с праха горещ нозете й докоснал,
ухаещи на пролетни цветя.

***
Ти целуваш тази, втора ,трета
в синкавия папиросен дим.
Може би не трябва да спорим
и да ти чете морал поета…
Но на този в старостта тежко,
който любовта като монета,
дава, без да знае на кого.