Петър Иванов
Петър Иванов Иванов, български поет, преводач, публицист, просветител, е роден през октомври 1847 г. в Стара Загора, където завършва началното си образование. Като отличен ученик е изпратен в Белград, там завършва VІ клас и постъпва в Духовната семинария (1864-1870). Участва във Втората българска легия. Учителства в родния си град (1871-1872), Сливен (1872), Карнобат (1873) и отново в Стара Загора (1873-1875). Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876). Заради това е съден - забранено му е да учителства в пределите на Турската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка на българчетата в Ортакьой. Руско-турската война го заварва в Цариград. След Освобождението заема различни административни длъжности, търговски консул е на Серес. Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на в. „Македония”, „Право”, „Шутош”, „Напредък”, „Зорница”, на сп. „Читалище”, „Училище”, „Ден”, а след Освобождението - на сп. „Наука” (Пловдив), „Искра” (Шумен), „Български преглед”, „Периодическо списание”, във в. „Марица”, „Южна България”, „Илюстрация светлина” и др. Автор на „Стихотворения” (1875, Цариград), драмата в 3 д. „Апостоли на свободата” (1884, Пловдив), мемоарите „Възпоминания от разбърканите времена” (1884, Пловдив), „Песни из българската история” (1890, 1891, Видин), „Баща” (1901, Шумен), „Долу Румелия!” (историческа брошура, 1906), „Български триумф” (1885-1910; „Нашите обществени недъзи и превъзпитанието на младото ни поколение” (реч, 1915, Стара Загора), „Въздишки и сълзи. Стихотворения” (с предговор от Иван Хаджихристов и Иван Мирчев, 1925, Стара Загора). Член на Българското книжовно дружество (дн. БАН) от 1884 г. Умира на 02.02.1927 г. в Стара Загора.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „СТИХОТВОРЕНИЯ” (1875)/ брой 57 декември 2013
ЗАТВОРНИК НА ЗАТОЧЕНИЕ/ брой 61 април 2014
ВЪЗДИШКИ/ брой 122 ноември 2019
За Петър Иванов:
ПЕТЪР ИВАНОВ/ автор: Константин Коняров/ брой 57 декември 2013
