Петър Иванов

АХ, ДА МОГА…

Ах, да мога ази
силно да затрубя,
мили мои братя,
вази да разбудя.

Да ви кажа просто -
просто, но разбрано:
стига сте се толкоз
мрази непрестанно.

Времето е кратко,
гробът приближава,
любете се сладко:
тако подобава.

Любов и съгласье
домовете дигат,
а чрез разногласье
до чернила стигат.

Любов и съгласье
ангелски са думи;
Бог ги заповядва,
нека вече чуйми!

МОЛИТВА

О, чуй ме, Боже, тебе се моля,
с искрени думи ази говоря:
тебе изказвам моите жалби,
ти виждаш сички хорски неправди.

Тебе се моля ази смирено
сутрина рано и секидневно:
милостив други не се намира
моите думи той да разбира.

О, дай ни, Боже, таквази сила,
във света дето не се намира,
българи сички в едно да свърже -
послушай, Боже, послушай бърже!

Съгласно сички напред да тръгнат,
от сън дълбоки те да се мръднат,
много са, Боже, о, много спали
и доста назад бедни остали.

О, гръмни, Боже, ти гръмогласно,
гласът ти да се прочуе ясно;
ветрове силни да го развеят
българи-братя дето живеят.

Да се обикнат братски любезно,
да се прегърнат Български, нежно:
доста е било разпри, раздори,
враждата сякой мъжки да гони!

Прости, Боже, грехове тежки,
ти виждаш наще сълзи горещи;
о, дай ни твойта божия сила,
любовта във нас да владей мила.

Това се святий смирено моля,
с искренни думи ази говоря:
милостив други не се намира
моите жалби той да разбира.

САМО ПЛАЧА…

Само плача и плач само
може да ме утеши,
мойте клети люти рани
смъртта ще да заличи.

Над гробове неми, тихи,
прилично е само плач;
на телеса мъртви, гнили
не помага нито врач.

ПРАВДА

За правдата Иисус
на кръста умира;
за правдата Сократ
отрова изпива.

Само Пилат пита:
„Какво ли е правда?”
Ох, и ръце си мие
от Божия сина.

КЪМ МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ

Да ли да оплаквам, да ли да се смея,
дали да говоря, или да немея?
Чудни ми се виждат моите душмани,
Кои срещу мене реват кат аслани.

Хули върху хули сеят върху мене
да ме плашат искат с своето шумтенье.
Нето ще се плаша, нето ще немея:
На тяхната подла глупост ще се смея.

Душа имам мъжка, сьрце дръзновенно,
ази ще говоря мъжки, откровенно.
Че техните хули и дела гнуснави
Не можат ми нищо злокобно направи.

Клевети и хули пред правдата падат
като лед пред слънце, тъй ще да пострадат!
Техните са хули оръжия слаби:
Със тях те са силни като стари баби.

Нека те да кряскат, нека да роптаят,
с народното щастие нека си играят.
Вярвайте ме, братя, ази ще говоря
Мръсните им дела явнo ще злословя.

Па и тогаз даже когато сполучат
със кръвта ми гнусно те да се насмучат.
Ох, каква утеха!. . . не ще се отчая,
И смъртната чаша сладко ще отрая.

Тогаз ще се радвам, че отивам тамо
на небето горе, при Ииcyca рано.
За да му прикажа, че останах верен
На Заветът Негов точен и примерен.

Но и гроб ми тъжен, черен и омразен
за мойте душмани пак ще да e страшен.
От моите кости, от прахът ми тленен
враг ще да излезе за тях грозен, черен.

Със вяра свещенна, тоз небесен пламен
крепи ме и движи - аз не съм отчаен!
За туй ще се смея на мойте душмани,
когато си реват кат гладни аслани.

ТЪГА

За мене беден, за мене млад
утеха няма: в тоз сладки свят.
Където ида - в село или в град
сърцето мое пълно e с яд.
С лице засмяно и с весел глас
скръбта си крия злощастен аз.
Уста се смеят, а сърце страдай,
душа ми чака за мъки край.

МИЛА МОЯ

Мила моя, мила моя,
колко те обичам,
любовта си с тези думи
искрено изричам:

от глава ми до небето
колко е високо;
тъй ми лежиш, мила моя
в сърце на дълбоко.

ЛЪЖЛИВИ ПАТРИОТИ

Малко има във този свет
хора верни, примерни.
Други не намира човек,
освен подли, неверни.

Сякой себе представлява
за най-искрен и почтен,
но предател си остава
в нужно време, някой ден.

Лъстители, се покрити
зад отечествени зид,
вършат дела нехвелити,
без да имат капка стид.

Се се хвалят, че обичат
отечество, мили дом,
родолюбци се наричат
сал при винце и при ром.

Други мъртви, окаяни,
че са живи не знаят,
не при вино, не пияни,
за народа нехаят.

Вcye викат красни музи
на български хоризонт
да отидем във храма им,
да направим там поклон.

Разпри, хули по са мили
на българския младеж -
във подлост сми закорели -
тъй ли щем би за напреш?

КЪМ ЕДНА КРИВОЦИВИЛИЗОВАНА МОМА

Уредена кат кралица,
горделива кат паун,
малко нещо хубавица,
но в глава си няма ум.

Накачена със дрънкулки
със елмазени пера,
по снага й се висулки,
но със празна е глава.

Роклята й, синьото й
а ла франга салтанат,
но лукаво окото й,
като котка е инат.

Гледай, гледай как се пъчи
като патка във вода,
да завладей тя се мъчи
някой конти със севда.

Уредена, натъкмена,
свети външно кат звезда,
но сърцето пусто вътре,
волско ще е за всегда.

В ТИШИНА ДЪЛБОКА

В тишина дълбока
стоях самси аз.
Простота народна
оплаквах си с глас.

Отгоре ми бяха
светлите звезди,
тъмничко блестяха
като през мъгли.

Но тяхната светлост
по-ясна стана…
Умът ми се слиса
и страх ме хвана.

Разбърка се горе
небесния свод,
стори ми се чудно,
че се яви Бог!