ЗАТВОРНИК НА ЗАТОЧЕНИЕ
ЗАТВОРНИК НА ЗАТОЧЕНИЕ
Ах, другари, чуйте мене:
може би за сетен път
другаря ви клетник стене
че оставя бащин кът
със надежда, че ще вида
скоро този белий свят.
Аз крепих се без да вехне
младостта ми като цвят,
но надеждата изчезна,
мойто сърце вехне веч
виждам, братя, че съдбата
ще ме прати надалеч
между хора непознати
в непознат за мене край.
Сбогом, мила и другари,
сбогом, земя, земен рай!
Ах, дано е близък, братя,
злочестия този час,
да не гледам, да не слушам,
да забравя всичко аз.
Да не гледам вече мъки
що домашните търпят,
да не гледам, да не слушам
плач и сълзи как текат!
Аз желал бих да загина
между нашите деди,
но съдбата е решила
да умра аз във беди,
без да има на гроба ми
някой да заплаче с глас.
Сбогом, братя, спомняйте си
и за мене в този час.
РЕЗИГНАЦИЯ
Отдавна съм аз захвърлил
Мойта стара лира,
Сърце пусто ми не дава
С радост да засвиря.
Често слушам като питат
За мойто мълчане
И с укори ме обсипват
За мойто стенане.
О, недейте ме осъжда,
Братя мои мили,
Още не са изчезнали
В мен поетски сили.
И пукната мойта лира
Още глас издава,
Но душата не намира
Кого да възпява.
Във по-младите години,
В онуй робско време
Не престанах аз да плача
За народно бреме.
Сгодно време не намерих
Да попея с радост,
А и сега уж свободен
Виждам скръб и жалост.
Не от вънкашен тиранин
Днес народа страда
От по-зъл и лош душманин -
От грозна омраза.
В мойте мисли се вестяват
Призраци ужасни,
От гроба си сякаш стават
Иванковци страшни;
За Иванка вие знайте,
Оня властолюбец,
Който смаза наш Асеня
Цар и родолюбец.
Е, кажете, как да пея
В тез времена грозни;
Песни сладки в таквоз време
Веч са невъзможни!
Та затуй не ме съдете,
Че грозно немея,
Подлеците като крякат,
Аз как да ви пея?
