В сегашната книжка на „Светлина” даваме място на мемоарите на г. Петър Иванов, който пръв издигна българското знаме над търговското ни агентство в Сяр. По тоя случай като обнародваме портрета на симпатичния, неуморимия народен деец и литератор, считаме за уместно да направим извлечение от биографичните му бележки, каквито намерваме в Енциклопедичния Речник на г. Лука Касъров.

Българският учител-литератор Петър Иванов е роден в Стара Загора в 1847 г. Учил се е най-напред в родното си място. В 1864 бил изпратен от Старозагорската община на учение в Белград (Сърбия), заедно с още двама другари и три девици. В Белград свършил тамошната прогимназия и семинария като стипендиант - от 1864 до 1870 год. След това последователно е бил учител в Стара Загора, Сливен, Карнобат и Цариград, с всичките перипетии на турските изтезания, гонен и затварян, както в Стара Загора, така и в Одрин. А след освобождението е изпълнявал разни правителствени служби, и две години е бил (1899-1901) княжески търговски агент в Сяр, Македония.

Г. Петър Иванов е най-благоприятно известен у нас с песните си „Вдовица” (Нощ е ужасна…), „Доста ходих по гората”, „Златната светла зора” и др. Досегашните му литературни дела се състоят от следните оригинални и преводни трудове:

„Ракийска чума” от Чоке (Цариград, 1873), „Стихотворения” (Цариград, 1879), „Боят при Стара Загора” (Пловдив, 1880), „Гарибалди - черти от живота му” (Пловдив, 1879), „Хигиена” (Сливен, 1882), „Апостоли за свободата” (драма, Пловдив, 1884), „Възпоминание от разбърканите времена” (Пловдив, 1884), „Нравственото възпитание и защо то е потребно за човека” (Сливен, 1882), „Пътуване по словенските страни на Европейска Турция от Макензи и Ърби” (Видин, 1891), „Песни из българската история” (Видин, 1891), „Баща” (разказ, Шумен, 1894 г.), „Учител” (драма, из учителския живот в турско време, печатана в „Искра” (Шумен, 1892), „На татков гроб” (разказ, Искра, година ІІІ), „Римокатолическата пропаганда, нейното начало и сегашното й устройство” от Д-р Милоша.

На г. П. Ивановата книжовна дейност принадлежат освен това много статии от обществен характер, печатани в разни списания като „Читалище”, „Наука”, „Български Преглед”, „Периодическо списание”.

Г-н Петър Иванов живее сега в родния си град Стара Загора и въпреки 62-годишната си възраст, взема живо участие в напредъка на отечеството и с особен интерес следи развоя на националните ни работи.

Г-н П. Иванов е един от редките наши оратори и по своята дългогодишна опитност и основни познания представлява една мощна сила, твърде ценна за народа ни. Със своя солиден характер, с неподражаемата си честност и всестранно образование, той може още с енергия да заема и изпълнява една висока държавна длъжност и с пълно достойнство да представлява страната ни пред всяка държава.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 16, кн. 6, юни 1908 г.