Магда Драгова Петканова, българска писателка, е родена на 16.08.1900 г. в село Хан Аспарухово (Цар Аспарух, Стамово), Старозагорско, като най-голямо дете в семейство с 14 деца. Завършва средно образование в София (1918). Следва математика в Софийския университет (1918-1921), но не завършва, омъжва се за писателя Мирослав Минев (1920) и ражда дъщеря - Зоя. Работи като статистик в Министерството на железниците (1927-1929) и като коректор в Държавна печатница (1929-1932). Активно подпомага македонското революционно движение. Заминава със съпруга си за Виена, където той работи в българското посолство. Там Петканова (тогава Магда Минева) специализира театрално изкуство, но заболява от туберкулоза и се връща в България. За пръв път печата свои стихове през 1923 г. във в. „Неделно утро”. Редовно сътрудничи на „Вестник на жената”, „Демократически преглед”, „Изкуство и критика”, сп. „Хиперион”. Авторка на книгите „Македонски песни” (1927, с подпис Магда Минева), „Изгубен камък” (стихове, 1933; награда на Съюза на българските писатели), „Кавали свирят” (стихове, 1939), „Стихотворения” (1939), „Стихотворения” (1958), „Една от нас” (стихове и пиеси, 1970). В първата й книга са поместени известните стихотворения „Свещи ти запалих пред трона небесен” и „Ако зажалиш някой ден”, претворени по-късно музикално и превърнали се в популярни песни. Омъжва се за писателя Константин Петканов (1932), за чийто дъщери Сълза и Поляна се грижи. Член на Съюза на българските писатели (1931) и член на Клуба на жените писателки (1930-1947). Член на редакционната колегия на сп. „Театър” и на ръководството на секция „Драматургия” при СБП (след 1946). Сценарист на филма „Шибил” (1968, съвместно със Захари Жандов). Либретист на операта „Ивайло” на Марин Големинов, както и на „Левски”, „Към пропаст” и „Сеяч на дните, дето идват”. Драматургия: „Царица Теодора” (1946), „Буна за земя” (1956), „Бунт за хляб и народна правда” (1961), „Една от нас” (1961), „Самуил” (1961), „Апостолът на свободата” (пиеса в 3 дeйствия в стихове, 1966), „Една от нас. Стихотворения и пиеси” (1970). Автор на „Левски” (повест, 1957) и биографичния очерк „Райна княгиня” (1962). Превежда от полски, чешки и сърбохърватски либретата на оперите „Сватбата на Фигаро” от Моцарт (1943), „Русалка” от Дворжак (1951), „Роман в пералнята” от Е. Фишер (1951). Умира на 16.05.1970 г. в София.

Публикации:

Поезия:

САМОТА/ брой 54 септември 2013

ГУРБЕТЧИЙСКИ ПЕСНИ/ брой 77 октомври 2015

МАЙЧИНА ПЕСЕН/ брой 82 март 2016

МАСЛИНА/ брой 92 февруари 2017

ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА/ брой 96 юни 2017

ДНЕС/ брой 168 май 2024

ДОБРУДЖАНСКА ПЕСЕН/ брой 169 юни 2024

Критика за Магда Петканова:

ДВЕ ЛИРИЧЕСКИ СБИРКИ/ автор: Симеон Гатев/ брой 57 декември 2013