ДНЕС
Тази вечер може би замислен
ще преминеш пак край таз врата,
дето нявга толкова безсмислено
сенките ни сля в едно нощта.
Не скърбя, че тръгна тъй безгрижно -
дните ми не спират своя бяг.
Вярвай ми, че всичко е излишно,
стига ми и този черен хляб.
Нито ти и нито аз сме грешни -
безразличие дебне радостта.
Днес дори изглеждат малко смешни
болката, сълзите и скръбта.
Днес врага си мога да прегръщам,
лишен ми е всякакъв копнеж.
И не е ли все едно и също
да живееш или да умреш?
А когато някога бездомна
се залутам сам-сама в света,
вятърът несретник - буден спомен,
сам ще блъска твоята врата.
—————————
в. „Летопис”, г. 2, бр. 23, 10 март 1934 г.
