Магда Петканова

Дунаве, Дунаве, Дунаве,
Дунаве, брат да си ми ти,
като те питам, кажи ми:
толкова идеш от далеч,
видя ли земя хубава
кат нашта равна Добруджа?

Грee ли и там слънцето,
зреят ли и там житата,
раснат ли и там момите,
хубави като ябълки?

Плачат ли и там майките,
носят ли черно невести,
ходят ли гладни дечица,
гинат ли бащи в затвора,
има ли черна робия?

Видя ли сълзи в Немско,
мрачни затвори в Маджарско,
срещна ли бедност във Сръбско
и черни кърпи във Влашко?

Дунав е река и тече.
Никому дума не дума, -
де що видял и чул е
водите му го отнисат.

Нашата песен жаловна,
нашите сълзи пролети,
нашите болки и жалби,
нашата робска неволя -
никому не ще ги каже.

Тихите води ги носят
към Черно море надолу.

——————-

сп. „Стефан Караджа’, г. 3, бр. 5, Варна, 15 юли 1933 г.