Генчо Златев

Генчо Василев Златев, български поет, журналист, общественик е роден на 23.V.1939 г. в с. Видно, Добричко. Завършва гимназия в гр. Каварна и Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт в София през 1967 г., след което се завръща в родния си край. Дълги години работи като агроном, после две десетилетия е журналист във в. „Добруджанска трибуна” - Добрич. Пише под псевдонима Стихоплетец Добруджански. Издадени книги: „Пъпна връв” (1993), „Мухи на мед” (1996, 2003), „Нежна клада” (1999), „Бохемски вечери” (2000), „Кисели усмивки” (2001), „Пръстен от луна” (2003), „Сълза в огъня” (2004), „Един Пегас, двама ездачи” (2005), „Победни залпове” (2007), „Завещанието” (2009), „Пиши, перо!” (2016). Член на Съюза на българските писатели (2008) и на Сдружение на писателите - Добрич. Умира на 19 юни 2019 г.


Публикации:


Поезия:

БОЛКА/ брой 92 февруари 2017

ГЛУХАРЧЕ/ брой 128 май 2020


Критика за Генчо Златев:

С ДОБРУДЖА В СЪРЦЕТО/ автор: Георги Майоров/ брой 114 февруари 2019


За Генчо Златев:

БЛИЗОСТ СЪС ЗЕМЯТА, КОПНЕЖ ЗА ОБИЧ И КРАСОТА/ автор: Драгни Драгнев/ брой 53 юли 2013