Генчо Златев

БОЛКА

Българийо, родино скъпа,
надава болката ми вой,
сече ме като брадва тъпа
и не ми дава миг покой.

Лежи във мен като утайка,
като поломена тръба.
Сестри сте с божията майка.
Приличате си по съдба.

И двете сте кървящи рани
по участ зла и по беда.
Децата ви са приковани
върху дърво, върху греда.

И ти апостол си родила
със рус перчем и поглед син.
Ела до черното бесило,
свали от него своя син.

Помилвай го със топли пръсти,
повий го в своите коси.
Исус Христос напусна кръста,
а твойто чедо все виси.

СЪБРА ГИ ГЕНЕРАЛЪТ

На българите от с. Генерал Колево, Добричка община и с. Бановка, Бесарабия, преплели братски ръце по време на откриването на паметника на генерал Иван Колев в гр. Добрич, септември 2016 г.

Зелена кръв от спомени наболи
светлее ярко в кипнала бразда.
Къде е Бановка, къде е Колево?
Дели ги много суша и вода.
Но подвигът, дошъл на конско стреме,
ги върза като сноп във яка връв.
Превърна ги в побратими след време.
Събра ги храбра генералска кръв;
една звезда високо засияла,
на майчица България във плен.
Събра ги Иван Колев - генералът,
във бесарабска Бановка роден.
За свойта силна, безгранична обич
към Българско, към неговия ден,
превърнат бе в безсмъртие сред Добрич -
във паметник от гилзи изграден.
Със справедлива сабя във ръката,
възседнал Пирин, верният си кон,
не спира да опъва той юздата,
да води своя славен ескадрон.
И да зове сред битката голяма
чедата си, бойците си: „Напред!”
Градът да не издигне бяло знаме.
Да си остане вечно непревзет!