ДАР ОТ МАМА
ДАР ОТ МАМА
Хей там високото, в синьото е тя.
При слънцето и при луната бледа.
Прегърбена, в градината с цветя.
Усмихва се и към дома ни гледа.
От топлото я варди клон зелен.
Край нея припкат ангелчета боси.
До Бог е. Но не спира да е с мен.
Във мислите си винаги ме носи.
За нея си оставам все дете,
макар и сняг в косите ми да има.
Фланела тя от вълна ми плете,
за да не мръзна в лютата си зима.
Фланела - богородични ръце!
О, непременно чудо ще се случи.
Усещам със душа и със сърце,
че някой ден в колет ще я получа.
Преди подаръка да облека,
все още в плен на чудото голямо,
поклон ще сторя и ще изрека:
„Обичам те, благодаря ти, мамо!”
ОБРЕЧЕН НА СВЕТЛИНАТА
На Марин Кадиев
Измъчва го, боли го, че е тъмно.
Че пеят скръбни песни пак жътварките.
Замръква в село, а във град осъмва.
Кръстосва непрекъснато България.
Навсякъде е - в равно, сред Балкана,
във тясна стаичка, в просторна зала.
А после ще го видиш на екрана
да буди с думи съвести заспали.
Пълзи пътеката му и се вие
под мрачно слънце с трънена корона.
Като апостол е Марин Кадиев.
Кади тамян и дяволите гони.
„Не мога да мълча!” - крещи до лудост,
че го привлича, че го мами бялото,
тъй както светлината пеперудата.
Че той е внук, издънка на Миткалото.
