Димитър Боримечков

Ковач от поетическия цех

Андрей Германов – име като легенда. Сякаш идва от друг свят, от друго измерение. Той е символ – чист и свят. Той е Поет на поетите. Затова е жив и е сред нас, неговите събратя по перо. Без неговата талантлива поезия и без прекрасните му преводи не може да съществува българската литература. А и ние без него, без Андрей Германов, не можем да съществуваме и да творим. Без него сме като без хляб, без вода. Без вдъхновение – жизнено и поетично. Летящо в космическото пространство и приземено – човешко като въздух, като Поезия.

Пред мене са снимки от негови портрети, книги, много книги – цяла Вселена. И аз мога да повторя след Иван Николов, че “Андрей Германов е един измежду ония хора, които се запомнят от пръв поглед с набитата си и по селски яка фигура”.

Много съм чувал за този известен в България и в чужбина оригинален, интересен поет, нещо от него съм чел. Допаднало ми е, трогнало е сърцето ми. Но имах щастието и да посетя апартамента му, да видя книгите, ръкописите, да подишам въздуха, който Германов е дишал.

Преди години, спомням си, в един августовски ден ни посрещна стопанката – Римма Германова. Започна разговорът за мъжа й, за Поета. За книгите – негови, на други автори – цяло книжно царство. Подаде и папките с недовършени произведения. Докоснах се до хартията с написани на нея на ръка и печатно стихове, които след смъртта му “не достигнали света на читателя”. Защото, както пише известният български писател Слав Христов Караславов: “Андрей Германов рядко говореше за това, което е написал и което оставаше да отлежи в папките”. Госпожа Германова разказваше, че поетът е замислил редица книги – за вечното движение, подготвил е подборка от десетина стихотворения за морето. “Цикълът за морето ни разкрива, че зад приятните възпоминания се е криело и осъщественото творчество. С присъщия му талант и отговорност Андрей Германов тихомълком е вървял към една бъдеща книга, години наред е трупал интересни хрумвания и навярно би я осъществил, ако ненадейната смърт не го беше споходила толкова рано” – пише Слав Хр. Караславов. Той не доживя до петдесетгодишна възраст. Той, както ми разказваха, много е работил, за да остави повече подир себе си. “Андрей Германов обичаше да сравнява своя труд на поет и книжовник с труда на орача и сеяча…” Той е автор на книги за деца и възрастни, той е много добър преводач.

Андрей Германов направи много и за бесарабските българи, пишещи на родния език, които са благодарни на Поета. На своя учител са посветили поетични редове: Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров-Бондар, Нико Стоянов, Георги Барбаров, Таня Танасова-Тодорова… В тях има душевност, доброта, обич, човечност. Такъв е бил – добър и човечен – Андрей Германов.

Какво още разбрах за Човека и Поета А. Германов от жена му и брат му – Петър Германов, от неговите книги? Че е бил няколко пъти в Москва, че е правил опити в поезията на руски език, че е ценил превода винаги като високо изкуство. Неговите преводи са достойни за оригинала. Той е превеждал на български език Пушкин и Лермонтов, Блок, Есенин, Твардовски и много други руски поети. Иван Николов, приятел и колега на Германов, споменава: “И днес преводът на руска поезия продължава да бъде един от безсънните цехове на съвременната ни художествена словесност. Към неговите най-съвестни и трудолюбиви ковачи принадлежеше и Андрей Германов. Представям си го: засукал ръкави, ситна пот е избила по челото му, но той оглежда с присвито око нажежения къс метал, от който под ударите на чука трябва да възникне нова, също така съвършена форма”. Да, също така съвършена форма и в неговите преводи. Трябва да бъдеш творец, за да превеждаш чужди стихове: все едно чуждо дете да приемеш като свое – родно и мило.

Андрей Германов е известен не само като преводач, но и като поет за деца. В своята детска книжка “Змей на вратата” той пише: “Твърде е трудно и още повече приятно да се пише за деца. Отдавна се знае, че за деца се пише както за възрастни, само че малко по-хубаво”. Той неведнъж е повтарял, че “успехите в детската литература радват неизмеримо повече”, че освен талант, писателят трябва да има и обич към децата… Той е обичал всички, раздавал се е на всички и ще остане в сърцата и в паметта. В нашите сърца. В нашата памет.