90 години от рождението на Георги Струмски
Продрум Димов
Септември 1999 година. Велин Георгиев ме покани на премиера на поредната си книга в Столичната библиотека. С тази благородна задача се беше заела Елена Алекова, журналистка по това време във в. “Български писател”.

Любомир Духлински
„Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”

Любомир Духлински
Не знам защо, но в съзнанието ми бившият премиер Петков и вицето му Василев винаги са ми приличали на незабравимите герои на Илф и Петров Остап Бендер и Шура Балаганов. И винаги съм се удивлявал как могат толкова нагло да лъжат.

По повод материала на г-н Панко Анчев, публикуван в „Литературен свят”, бр. 152/2022
Ангел Христов
С любопитство се запознах с мнението на г-н Панко Анчев за литературните конкурси и тяхната роля в съвременния литературен живот. Интересът му към този род литературна дейност в полза на обществото е похвален, но не това ме предизвика към задочната дискусия,

Ангел Христов
Денят и нощта не са отрязъци от времето, те са две птици, които в своя полет ни правят съпричастни към същността на живота, към неговия блясък и неговите сенки.

Николай Николов
Отминаха 105 години от избухването на Великата Октомврийска социалистическа революция - събитието, ознаменувало началото на най-светлия период в познатата ни човешка история, дарило справедливост на угнетените и гордост и самочувствие на трудовия народ.

Николай Николов
Прегледах по диагонала вътрешнополитическата хроника. Не че на умъртвената територия BG може да се случи нещо ново - просто не искам да изпадам в информационен вакуум, тъй де - проявих гражданско любопитство, колкото да се уверя, че няма повод за оптимизъм.

Иван Енчев
Тук съм! След дългото изкачване с колата по тясното шосе завой подир завой, все нагоре и нагоре към самите дълбини на планинските небеса, аз пак съм тук! Прекосявам пеша на шир и на длъж неповторимата местност Кръстова гора.

Любомир Духлински
Село, село, мило село, за съжаление ти още си живо…
Цветанка Христова
Първа част: Брадва в корена
Колчем се зададат избори, а това шоу напоследък дотегливо редовно взе да ни се случва, толкова пъти знайни и незнайни юнаци, решили, че могат да внесат ред в бъркотията на родната икономика,

Панко Анчев
Конкурсите и наградите са комай единствените белези, че все още мъждука някакъв литературен живот.

Силва Василева
„Ако имам куража да се представя сега, правя го със съзнанието, че се отдава почит не на една отделна личност, а на един голям колективитет, от който и аз съм част. Аз съм звено от една дълга верига.

Писмо от Енрико Дамиани до Георги Домусчиев
Рим, 20 ноември 1927 г.
Любезни г. Домусчиев,
Чрез нашия общ приятел Ракитин изпращам Ви, не знаейки точно Вашия адрес, моите благодарности за приятелските Ви поздрави и за добрия Ви спомен за мене.

Людмила Данаилова-Присадашка
Трудно се пише за близък човек. Спомените за брат ми са толкова много, толкова скъпи, че ми се струва, че мога да изпусна нещо важно, съществено, което би се отразило на същността му.

100 години от първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!”
Елена Алекова
През 2022-а се навършиха 124 години от рождението на Христо Смирненски и 100 години от първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!”. Поетът е роден на 29/17 септември1 1898 година, а книгата излиза в началото на март 1922, като до края на годината, предвид големия [...]

Стефан Продев
Вестта ни зашемети. Веселин Андреев, нашият Веселин, вече не е сред живите. Страшна вест! Смелият, достойният, чистият човек повика сам смъртта, за да докаже, че няма нищо по-велико на този свят от съвестта.

Силва Василева
ДАРБАТА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари -
……………………
че дарбата ти се наричаше любов

Иван Джебаров
Преди години познавах един мастит политик, който много обичаше да дарява. Посети, да речем, някое училище във връзка с празник, забележи дете с по-стари обувки, вади двадесет лева и вика на всеослушание: „Вземи и ги дай вкъщи да ти купят нови маратонки!”

Или защо направих тази книга за поета Васил Аврамов
Светла Девкова

Не познавах до тази пролет поета, който винаги след името си пише „от гр. Левски”. Името на града, в който съм отраснала, привличаше погледа ми, а стиховете просто ми харесваха. Хармонираха със спомените ми, когато бяха по-конкретни, или със светоусещането, когато темата беше с такъв характер.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
1.
Кой е този ангел?
Възможно ли е Хомутов, който никога не е посещавал майка си, носещ в джоба си огромни за онова време пари, да е решил да ги даде на този, който има най-голяма нужда от тях?
Катастрофално е, че парите са нужни на страдащите от махмурлук: казват, низината на живота печели.

Ангел Христов
Подхвърлената в общественото пространство идея за десетгодишна забрана на празниците в най-добрия случай трябва да се възприема като първоаприлска шега.

Виолета Станиславова
Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”
„И принуждаваше всички, малки и  големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата им или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото [...]

Любомир Духлински
Беше време, когато мнозина в България се правеха на руснаци. Половината от управляващата върхушка тогава говореше на шопски диалект, а другата половина с подчертан руски акцент.

Тихомир Йорданов
Още Иречек подхвърля мисълта, че наименованието Варна е резултат от мета-теза в думата вран (черен). Тази идея се подкрепя и от проф. Веселин Бешевлиев.
По  време на студентстването ми моят професор Стойко Стойков твърдеше същото, а след него и цяла върволица изследвачи.

Любомир Духлински
Страшна е за поробения народ 1771 година. Чумна епидемия обхваща почти цялата разлагаща се османска империя и унищожава много цветущи селища. Тя не отминава и село Знамет, разположено на стратегическия римски път от Одесос за Рациария. Това е днешното село Крушовене.

Панко Анчев
1.
Според Иван Хаджийски българският капитализъм се ражда в разпада на задругата.
А задругата се разпада под напора на външни и вътрешни сили, произведени от появата на новите икономически отношения.

Румен Стоянов
Неделя последна от септември. Чудното село Драганово. Богослужба в православната черква „Свети пророк Илия”. Двама свещеника, единият инок, певица. Богомолец един: моя смиреност.

Силва Василева
Мара Белчева - вдъхновена от любов

„Крада” заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева.

Виолета Станиславова
Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”
Всички вече знаем и разбираме, че на планетата Земя се води битка за духовното оцеляване на хората. Битка за техните души. Но смъртоносното острие на глобалистите-сатанисти  най-яростно е насочено към душите на вярващите в Бога християни, които са около два милиарда по света.

Виолета Станиславова
Прозрачните води на тревненската река отдавна са измили кървавите следи на въстаническите дружини. Ехото от пушечните изстрели и виковете на въстаниците са се удряли в причудливите форми на планината. Манастирът „Свети Арахангел Михаил” е легнал върху възлестите й длани.

Виолета Станиславова
Славна и мрачна била епохата на турското робство. Епоха, в която нуждата да се запази жив българският дух била от съдбоносно значение.

Виолета Станиславова
Вратата на килията се отвори. Пламъкът на свещта се огъна. За миг сякаш се отдели от тялото си. Озари бледото лице на мъж, наведен над книжата. Влезлият сведе глава. Тихо забърза към масата. Остави подноса. На вратата спря.

Румен Стоянов
Една от многото зловредности, сполетяли ни подир славния и героичен 10-и, е онова, което с горест, срам, печал наричам джендърясване на езика нам насущний: бързо и едва ли не поголовно ширналият се раболепен отказ да употребяваме думи с граматически женски род, указващи занятие, упражнявано от жена.

Румен Стоянов
Знайно и презнайно: всяка сила ражда противосила. Потвърждение виждаме и в гробализма, той неизбежимо предизвиква многобройни действия, които сборно трябва да обозначим национализъм.

Мюмюн Тахир
Няма да анализирам творчеството на Саффет Ерен - това е задача на други времена. Ще говоря за това какви размисли и чувства предизвиквала и предизвиква в мен неговата поезия, чиято природа е светла и човечна, скромна и прекрасна - поезия, създадена от един светъл талант в този светъл край на нашата родина Ардино.

Георги Майоров
НИЕ, КОЛИБАРИТЕ
Селищни истории се пишат трудно, но от висотата на възрастта ми, като се обърнах назад, ме порази фактът, колко свестни хора са излезли от родното колибарско селище Кукувица. С около трийсетина къщи и още толкова стопански сгради наоколо по землището на селото, които в Родопите наричаме саи.

Румен Стоянов
Посред обширния мегдан на чудното село Драганово има висок бял паметник на загиналите воини през 1912 - 1913 и 1915 - 1918. Ръстата бронзова фигура изобразява боец в нападателна стойка, стиснал пушка с нож и с раница на гръб, творба на Васка Емануилова.

Любомир Духлински
По следите на една пощенска картичка
В ръцете ми е  пожълтяла, с пооръфани краища, пощенка картичка. Всъщност тя не е като тези, които сме свикнали да виждаме днес. Просто снимка с текст. На нея две девойки с национални носии и надпис на лицевата страна: Поздравъ от Д. Дъбникъ. Народна носия.

Ангел Христов
Една странна картина, с която вече не само сме свикнали, но и не прави впечатление на никого. В малките села и градчета, седнали на пейките пред къщите си, мълчаливо се взират в пустите улици възрастни жени и мъже, преминали златната възраст отдавна, вперили самотни погледи във вечността.

Ангел Христов
(Размисли на един съвременник)
Антон Дончев напусна този зъл и безпросветен свят. Духът на националната ни литература за втори път замря, за да отдаде почит на епоха, която започна със смъртта на Иван Вазов.

Тодор Каракашев
В периодите на своето творчество Богдан Овесянин подписва произведенията си с различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Трябва да кажем, че това все пак се отнася към творчеството му за възрастни.

Венелин Терзиев
Очарованието на всеки край е новото начало
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека…
Пеньо Пенев
Пътищата разни ту се събират, ту се разделят. Така се случва често и в живота ни. Преминава той по различна непредвидена случайност или тръгва в различна, неочаквана посока.

Любен Панов
Този град е раждал великани, но е раждал и пигмеи, на които първата им работа след показването на бял свят винаги е била да се главят за пазванти на градските крепостни стени.

Иван Д. Христов
В землището на моето родопско село Добралък - местността „Бяла черква” на 1600 метра надморска височина се намира манастирът „Свети апостоли Петър и Павел”. Това свято място ми е особено свидно, заради не избледнелите още спомени от детството ми и големия събор, който ставаше там всяка година на Петровден.

Денчо Владимиров
От журналистическия бележник
Тази година празничната манифестация на 24 май в Пловдив поведе културният елит.
Че и държавния глава поканиха да я води.

Любен Панов

То беше без пари. Можеш да й свалиш всичките звезди от астрономията без стотинка. Ти й приказваш за бързината и вятъра от немската моторетка, която те е докарала на среща, тя слуша и унесено си мисли колко прекрасно нещо била любовта.

Любомир Духлински
Хубава ни е държавицата, братко, ама на народ не случихме…
Валери Какачев
Историята, казват, се повтаряла - първия път като трагедия, втория път като фарс. Нашата история, която на нищо не ни научи. Може при другите да е така или онака, но при нас тя винаги е трагедия. Да не се връщаме в миналото - не [...]

Йордан Петров
Вероятно величието на човека се състои именно в качеството му да устоява при всички случаи и с цената на всичко истината. Хипотетична и дори невъзможна с множество трудности и препятствия!

Румен Стоянов
Oт историята знаем обозначението целокупна България. Дори тъй озаглавен излизал вестник (1879 - 1880) в Търново и София, оглавяван от Петко Славейков, а и друг, между 1941 и 1944, во Скопие.

Любомир Духлински
Не един и два са примерите в световната история на несправедливо осъдени от властите религиозни или обществени водачи. В такива случаи обикновено се използват обтекаеми обвинителни формулировки, които нямат нищо общо с действителното положение на нещата.

Георги Стойков
Драги приятели и колеги,
В природата има един неумолим закон: който се е родил - умира.
В хилядолетното си битуване на нашата красива планета Земя, на човека са стигнали силите отчасти да накърни радикализма на този страшен закон.

Стефка Тотева
За мен поетът Марко Марков, е и приятелят Марко Марков. Не съм носила мои стихове и не съм чакала неговата оценка, той е вървял по своя път, аз - по моя.

Румен Стоянов
Турското робство/владичество/съжителство/присъствие, тоест кротинка наличност, ущедрила ни едва половин хилядолетие, лишава българите от пълноценно съществуване: невъзможно е да упражняват ред професии, длъжности, запазени единствено за правоверни, сънародниците ни са провъзгласени за рая, човешки добитък.

Румен Стоянов
Душа. Дума. Един писмен знак различава двете. Случайност? Може би. Но защо някой твърди, че случайността е изява на необходимостта и мнозина го споделят?

Мария Харалампиева
Може би заради малката разлика в годините - десетина години, между вуйчо ми - поета Веселин Андреев, и мен - дъщеря на сестра му, аз го чувствах като мой по-голям брат.

Люлина Андреева
Някъде бях чела, че „добротата не е слабост, а предимство. Добрият характер е дар от природата, за добрия човек нравствените норми са жизнена необходимост. Той е съпричастен към грижите и болките на другите, готов е винаги да помогне, с риск да направи собствения си живот по-труден.”

Светозар Казанджиев
Най-вълнуващите легенди, най-красивите песни са посветени на любовта и отечеството. За Родопа, те са хляб и вода. В моя разказ ще стане дума и за едното, и другото - легендата за Момата и песните на Бойка. И двете са от село Върбово, Широколъшко.

Лалка Павлова
Названието на тази значима културна институция в съвременното публично пространство на България и Европа съвсем не е случайно. Създаването й е естествен резултат от общественополитическите и историческите обстоятелства в началото на XXI век.

Денчо Владимиров
Била ли е Ванга агент на Русия?
“Печатът е велика сила!” - известно е това възклицание, което се превърна в златна максима. Каквито нови сюжети да ни поднесе историята, все ще ги екранизираме в съзнанието ни смесено с прочетено през десетилетията във вестници и списания, в така наречения периодичен печат.

Тихомир Йорданов
Името на Стефан Караджа внезапно ми се намеси в изясняването на поетичния образ, който ме занимаваше в момента. Стефан Караджа, Караджата от Тулча.

Румен Стоянов
Какви задачи стоят пред българското общество спрямо езика нам насущний в условията на оцелостеност* и как, чрез какви способи ще ги решаваме лично и задружно? Ибо те сами себе си не ще решат.

Лозан Такев
Двадесет и две години продължаваме да четем, да гледаме и да обсъждаме Станислав Стратиев и почти не забелязваме, че него на практика го няма, защото внезапно напусна света ни на 59 години във Виена…

Виолета Станиславова
Не се страхувам да изразя своята позиция за случващото се в колониална България.
Геноцидът над българите е в действие отдавна. Това става не само благодарение на всички предателски партии и правителства, които досега са минали като опустошителни урагани през управлението на страната, но и на злонамерени демонични външни сили.

Румен Стоянов
Знайно що било е гъркоманство: в турско нашенци срамували се, че Господ Бог с безкрайната Си милост проводил ги е в мира сего българи, та И посягали, гърчеели се и отец Паисий горестно писал: „Но от що се ти, неразумне, срамиш от свои род и влачиш се на чужд язик?”.

Румен Стоянов
Подир турското робство/владичество/присъствие/съжителство българите създават Министерство на просвещението. По време на социализма го помня Министерство на народната просвета. Но стана Министерство на образованието.

Тодор Згуров
110 години от Освободителната Балканска война
Немският философ Фридрих Ницше беше писал, че „Човекът на бъдещето е онзи, който ще има най-дълга памет”.

Александър Гочев
Неолибералите на власт днес живеят във виртуалния свят на победилите неoлиберални ценности. Тяхното мислене и терминология е изцяло в рамките  на политико-икономически модел, който започна да се руши преди двадесет години и е вече в последната си фаза - модел, който няма нищо общо с реалността и едва ли ще преживее следващите двадесетина години. [...]

Румен Стоянов
Съм в чудното село Драганово. Едно от мен драгите неща, които из него обичам да правя късно пролет, лятно, па есенно време, е да ходя бос босеничък, макар че сега карам лазарници над осемдесет.

Васил Венински
Предпочитам да използвам времето и енергията си, за да пиша разкази или да черпя данни от архивите, и макар че гърбът ми е почернял от „приятелски” огън, няма да допусна някой незаслужено да петни името ми под благовидния предлог, че иска да ми помогне.

Поезията на Владимир Башев и духът на 60 години на ХХ век
Панко Анчев
Мащабът на времето, изразен и в литературата, се измерва с отношението на обществото към отговорността, с което хората се трудят и живеят, създават и пазят създаденото за общо благо.

Любен Панов
Наближавам я. Започнах често да си я представям на метри от мен.
В долното течение съм. Усещам замаяната вълна, която се готви да ме раздроби и блъсне по ръкавите на пенестата стихия.

Красимир Власев
Пролетта на 1943 година настъпи под знака на продължаващата Втора световна война. На източния фронт немските войски вече търпяха сериозни поражения, но тук в тила животът вървеше по старому.

Милена Обретенова
Хотелът, в който работя вече трети сезон. Рутина. Което обаче не означава скука.
Рутинно обяснявам. Не, не, няма проблем, куфарите могат да се оставят в багажното помещение. Рутинно „натоварвам” гостите на асансьора. Аз самата притичвам от партера до втория етаж.

Юлий Йорданов
Ярката ренесансова фигура на Кръстьо Стоянов Пишурка все още не е заела своето подобяващо място в отечествената ни литература и история. Житейският път на  даскал Пишурка не е дълъг.

Ангел Христов
Ние, живите, сме по-малко от мъртвите. Може би поради тази причина се вълнуваме за нашите мъртви. Украсяваме гробовете им, поставяме скъпи паметници, тъгуваме за тях.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Ох, дайрето е нестихващо, съвсем неудържимо!
Звъни и гърми, и дрънчи, и китара звучи, и ореховата горичка проблясва, и нумизматичните богатства са подредени в жилището; а жилището - в недрата на провинцията:

Лозан Такев
Телевизията ме направи небезразличен към всичко, което става на малкия екран и зад кадъра. Работата ме сближи с лица от синия екран.

Георги Гривнев
Планината без хората е пуста, хората без планината - бедни. Тръгнеш ли по пътеките в Родопската планина, слуха си ще оставиш при белите коси на водопадите, спреш ли на Орфеевите скали - погледът ти ще си изгуби в далечината, изкачиш ли се на Турлук - ще забравиш всякаква битност и ще потънеш [...]

По повод един разговор
Панко Анчев
Постмодерните и неолиберални писатели сами си създадоха митология за себе си, за да се настанят в историята и да се покажат като безсмъртни  и безспорни. Това бе техният начин да убедят обществената маса, която ги акламира и одобрява, че са прави за онова, което отричаха на българската литература до тях:

Иван Есенски
Едно от странните занимания на поетите е да се задяват с времето. Знаят, че то помита всичко, че подскоците в подножието му са само театрален фитнес, но с детински инат размахват пръст на вечността.

Ангел Христов
Човечеството е изгубило ориентир и се лута между живота и смъртта. Вероятно причините са безброй и едва ли някой би систематизирал главните и не толкова важните. Бих цитирал мисълта на М. Горки „Човек звучи гордо”.

Иван Енчев
85 години от рождението на Петър Василев  /4.07.1937 - 17.03.2020/
Нека уточня! Аз не бях сред афишираните приятели на поета Петър Василев. Някои от тях непрекъснато се навъртаха край неговата личност, та белким да прихванат поне малко от поетичната му слава.

Добрин Добрев -Финиотис
Сто години от рождението на певицата

Ямболския край е дал на България плеяда големи изпълнители на народни песни, начело със знаменитата Вълкана Стоянова, голямата Елена Граматикова, Желязка Бочукова и много други, но с особена светлина свети и до днес името на Йорданка Илиева.

Генадий Велчев
Преди да се качи в самолета за последното съвещание на Политическия съвет на Варшавския договор в Берлин Тодор Живков, държавният ни глава, казва на съветника си: - Коста, защо не ме питаш къде отиваме?

Петко Тотев
Съществуват най-невероятни хипотези за възникването на Охридската книжовна школа. Едни от тях са сравнително по-благонамерени - изпращането на Климент в Охрид се обяснява с по-добрите и по-спокойните условия в Югозападна България - далеч от столицата, от дворцовите борби,

Панко Анчев
1.
Мащабът на писателския талант е преди всичко мащаб на неговото мислене като художник и философ, на неговия ум, прозорливост, дълбочина, способност за анализи и обобщения. Но и на изображението и пресътворяването, на силата на думите и красотата на словото.

Димитър Данаилов
През есента на 1975 година известният съветски Театър на Таганка направи първия си задграничен гастрол в България. Пресата и телевизията най-щедро отразиха това посещение.

Писма до Димитър Данаилов
*
Стара Загора, 3 май, 1965 г.
Драги Мите,
Благодаря ти за хубавата рецензия. Хубава, не защото хвалиш книгата ми, а защото караш и мене да ти повярвам в онова, което разкриваш.

Владимир Андреев
Баща ми беше патриархален човек. Не знам дали това звучи като добродетел в днешното постмодерно време, но е истина. За него семейството беше най-висша ценност. При това не само теоретично, като нещо, което трябва да бъде, а като истинска, силна, неподправена любов към близките му.

Димитър Данаилов
При младежките си години много по-често посягах към белия лист, отколкото сега. Поводите бяха различни: хубаво момиче, природен пейзаж, политическо явление… Изписвах цели тетрадки: разкази, стихове, дори и една поема. Поместваха в местния вестник някои от тях, това ласкаеше моето самочувствие и аз се чувствах вече поет.

Любомир Духлински
Аз видях, че много българи постъпват така
и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят.
Паисий Хилендарски
„…колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на [...]

Цанко Живков
ОТВОРЕНО ПИСМО
до проф. Кирил Топалов
Професоре, стар познайнико,
Нямам ти координатите, та прибягвам до тази форма на разговор и изяснение. Още повече, че въпросът е придобил широк обществен интерес и заслужава съпричастието на повече хора.

Георги Гривнев
- Бай Христо, стягай куфара за Одеса. Ще има много работа - рече му главният инженер на смолянската строителна организация.

Георги Стойков
Приятно е, когато от джунглата, в която е потънала съвременната българска поезия, се окажеш на зелена злачна поляна. Сякаш нагазваш с боси нозе в росна трева.

Елена Алекова
Общественото развитие през ХХ век постави литературата пред непознати предизвикателства в посока преосмисляне на мисията й, главоломна промяна на поетиката, на тематиката и тъй нататък, и не на последно място - изведе на преден план въпроса за съдбата на писателя и неговия труд.

Марин Маринов
През 1970 година бях в трети курс на Техникума по текстил - Пловдив. В началото на февруари моят съученик Стефан Ханджиев, който пишеше стихове и разкази, ми се похвали, че е приет в Средношколския литературен кръжок „Цветан Зангов” към вестник „Комсомолска искра”.

Петко Тотев
Сред най-значителните културни събития в България през 1973 г. трябва да се отбележи излизането от печат на третия том от дългоочакваните събрани съчинения на старобългарския писател Климент Охридски.

Повестта „Ако няма брегове”
Панко Анчев
1.
Читателите, а и критиката забравиха повестта „Ако няма брегове”. Самият Ивайло Петров сякаш я беше забравил, защото не я преиздаваше и не даваше знак, че я помни и цени.
Но в седемтомника на съчиненията му тя е публикувана в т. 4 заедно с другите важни негови повести „Божи работи”, „Глупава повест” и [...]

Лъчезар Лазаров
Въпрос на гледна точка… Истина е, че световната история не е минало, щом живеем с нея днес, щом ни вълнува и тревожи… Станислав Лец казва, че „ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо”.

Лъчезар Лазаров
Колко красива е всяка сутрин! Още преди съмване запяват славеи. Призори птиците прославят с песента си своя Творец! От изток се прояснява, и сред чудните морави отблясъци, изгрява слънцето. Понася се по небосвода - голямо, светло и величествено.

Кирил Георгиев
След много мъки и чакане първата ми стихосбирка - „Другото е радост”, излезе от печат през 1989 г. С тираж 1700 екземпляра.
Тогава имаше „Книгоразпространение” и тя достигна до всички книжарници и библиотеки в страната.

Кирил Георгиев
Много трудно се издаваха първите книги на млади автори преди 1989 г. Четири-пет годишно.

Мария Антонова
След промените през 1989 г. в нашата страна се пише твърде малко, да не кажем почти нищо за руските поети и писатели. Но за Владимир Солоухин въпреки затрудненията се намери достатъчно информация, за да може да бъде представен на читателската аудитория.

Панко Анчев
Едно от най-отрадните явления в литературния ни живот от последните години е възстановяването на традиционните някога ежегодни литературни дискусии.

Панко Анчев
1.
Националният ум е конкретен и реален и поради това е и по-лесен за описание и формулиране, отколкото т. нар. „национална душа”. Той се проявява в писмени и безписмени словесни паметници и свидетелства, включва се в науката, литературата и изкуствата, в политическата дейност, в езика и говоренето.

Лияна Фероли
Поетичният „вулкан” на Методи Джонев „изригна” още една нова книга. Този път - „Гъби след дъжд”… Стиховете му в нея са все така кратки, като самия живот. Но и „крайъгълни камъчета в овалния кабинет на времето”.

Любомир Духлински

На Серджо Туроне попаднах случайно. Захванах се да преведа няколко от неговите кратки разказчета, които самият той нарича добродушно „смешна фантастика”. Исках да намеря данни за кратка биография и с изумление открих, че за него няма нищо в Интернет, дори снимка нямаше, а само един рисуван портрет.

Иван Енчев
В един голям магазин за хранителни продукти и домашни потреби много често наблюдавам как някои мъже и жени с широки овехтели дрехи, попрегърбени от години и неволи, носят прозрачни торбички само с по 1-2 евтини консерви или пакетче вафли, или някоя друга дреболия…

Румен Стоянов
Чудното село Драганово, световно известно като Рио Драганейро. Вече моят, първоначално майчин-бащин, дом.

Румен Стоянов
Мнозина се вайкат, дека чуждици пъплят като бълхи пес езика нам насущний, аз тоже. Обаче знам как да сторим обратното: инородци да приемат деяние словесно, извършено от нас.

Румен Стоянов
Казвано ми е: ти употребяваш хубави стари думи. Но доста от минаващите за такива измислил съм ги аз и тук не ми е за тях приказката, ще кажа защо тъй постъпвам, коя е причината за увлечението, уклона по нявгашности, зер не е само обич към езика нам насущний, а и съвсем не я отричам, [...]

Георги К. Спасов
Номинацията на ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ за Нобелова награда за литература се посрещна с адмирации и с онази родолюбива подкрепа, която, струва ни се, ни прави равностойни на най-напредналите в културно отношение народи.

Елка Няголова
Моят Ботев започна от едно малко портретче… Татко си го държеше над леглото. Имаше го и преснимано на пощенска картичка, която носеше винаги със себе си. Репродукция на Гюдженовия портрет. От малка знаех кой е.

Явор Чучков

Надя Попова е главен редактор на официалното издание на Съюза на българските писатели, вестник „Словото днес”.
Носителка е на престижни национални и международни награди за поезия и есеистика и за художествени преводи на класическа и съвременна руска литература, драматургия и философия - преводи, които сами по себе си представляват прелестни творчески произведения.

Денчо Владимиров
Четох преди време в “Дума” предложение на някакъв софийски архитект, който искаше да постави стъклен саркофаг на Паметника на Съветската армия в София!

Змей Горянин
В миналия брой на „Литературен глас” г. Д. Б. Митов се сърди на някои си литерати, които въвели в нашата литература кухата фраза и благоглупостта, че Ботьов бил поет, но не и художник.

Петър Андасаров
Кой не знае днес каква е тя? Всеки българин! След огнено изречените думи, че „пътят е страшен, но славен”, той е знаел накъде го води този път. Никъде другаде, освен към гибелта. Но това не е простата смърт, подир която няма нищо.

Румен Стоянов
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ
се взирам по дребни, чак дребнъцки различки в думи нам присъщи, чак насъщни. Те ме обдаряват  с възхита и преклонение към незнайния словотворец, заслужаващ паметник неръкотворен, ибо притежава крайно изтънчен усет за отсенености. Ето примери.

90 години от рождението на Андрей Германов
Панко Анчев
Никога преди, както е в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век, литературата не събирала и освобождавала толкова огромна и могъща социална енергия. Такава енергия се натрупва във време, в което историята трябва да подготви и извърши радикален поврат в своето движение, за да въведе [...]

Петко Тотев
В края на 1970 г. излезе от печат том първи от събраните съчинения на Климент Охридски, издание на Института за литература при Българската академия на науките.

Димитър Шишманов
откъс
Днес е дошло време, когато би могла да се напише апология на Бай Ганя. Ний всички толкова се боим да му не бъдем оприличени, че захвърляме най-малкото нещо, което би могло да напомни кръвното ни родство с него.

Панко Анчев
Ще кажа, пък каквото ще да става: ако всички, които пишат и се осъзнават като писатели, знаеха какво е словото, кому то принадлежи и какво те вършат с него; ако бяха хора отговорни и нравствени, щяха да се откажат от заниманията си, да се смирят и поискат милост и опрощение.

Румен Стоянов
У бразилец, нали в родината му живях общо десет години: 70 милиона негри са били продадени роби. Яко впечатляващо, нали? По-точно ужасяващо. Не се знае точно броят на закараните в Бразилия. Тамошни учени, обследващи стопанска история, сочат между четири и шест милиона.

Георги Стойков
Винаги, когато мисля за омаята и прелестите на българското слово, си представям онзи бистър кладенец по стария римски път между моето родно село Дерманци и Драгана.
Кладенецът няма история. Той е вечен. Водата му е мека като есенни горски багри. И мирише на билки: бабина душица и мащерка, риган и подбел, глогов цвят и липа.

Светозар Казанджиев
1.
Трудно е да си представим развитието на българското кино, без яркия и незабравим образ на Стефан Данаилов. Изиграл повече от седемдесет роли в киното, трийсет в театъра и близо толкоз в телевизията, той е своеобразен рекордьор, един от любимците на публиката.

Румен Стоянов
Не знам кое от двете по-важно, предно е, може би трябва заглавието да гласи „Ритъм и слово”. Прочетох „Клепалото бие”, подзаглавено „Антология на българската християнска поезия”, том първи, съставител свещ.

Георги Гривнев
1.
Те са братя - Лазар и Михаил Марински от хайдутското село Славейно. По-малкият Михаил завършва агрономство и се отдава на професията си, но тя се оказва тясна за неговата природна нагласа и започва да издава вестник, но не частен /по времето на социализма това не бе позволено/ - издател е Държавното горско стопанство.

Мария Галишка-Владимирова
В живота си всеки човек търси нещо, стреми се към нещо - понякога дори без точно да го формулира, без да съзнава, че всъщност си е поставил ясна цел.

Значението на П. П. Славейков в книгата „Ляво поколение” на Иван Мешеков
Панко Анчев
1.
Тази тема почти (за да не кажа никак) не се анализира. И то не само по отношение на Пенчо Славейков, но изобщо на българските писатели.

Георги Стойков
Колкото и добри думи да кажа за Иван Вълев, все няма да покрият истинската му същност. Щастие за нас е, че такъв надарен човек избра историческия ни град Плевен да реализира своята дарба. Регионът се оказа богат духовен извор.

Марин Кадиев
Без да се впускам в исторически разбори, ще кажа, че хуморът е умение да видиш скритата същност на нещата, тяхната прозрачност и въобще да видиш смешното в неговите различни изяви.

Илия Зайков
В един късен априлски ден на 1978 година, като спазвахме само посоката и вървяхме по изоставените, на места обрасли, на места изровени от пороите пътчета от Храбрино и Извор нагоре в планината, някъде около обед излязохме на високото равно било към Дедево.

Панко Анчев
1.
Творчеството на Ивайло Петров от първата до последната му книга е хроника на времето, в което е създавано. При това хроника дори на конкретни явления, типични и много важни за съответния период.

Ботьо Буков
Не, този път не става дума за политика, а за превод на поезия - най-аристократичното от всички изкуства! Тъкмо поради това и до ден днешен то отчаяно търси своите жреци и своята собствена муза в Пантеона…

Иван Енчев
Вред край мене е пустиня,
вред покруса и тъга!
(Поезия и проза, 1919)
Христо СМИРНЕНСКИ

„Сън за щастие” от П. П. Славейков
Панко Анчев
1.
В края на ХІХ век и особено с появата и утвърждаването на модернизмите в европейската култура и литература и тяхното навлизане в българската естетическа реалност родната ни поезия все повече губи своя непосрественост, спонатнност и наивност и се преражда в метафорична, алегорична и разсъдъчна.

Петко Тотев
Навършиха се 1050 години от смъртта на Климент Охридски. Неговото литературно дело е неразривна част от общата му всеотдайна дейност на пряк наследник и продължител на Кирило-Методиевата мисия.

Панко Анчев
Задавам този въпрос и признавам, че е предизвикан от един упорито потушаван вътре в мене комплекс за малоценност, органично присъщ на всеки критик. Нали критикът също е човек, овладян от слабости, недостатъци, амбиции.

Продрум Димов
Първо по рода си библиографско събрание за Константин Величков вече е факт. Негов съставител е доц. д-р Ангел Тонов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Рашко Стойков
С Веселин Андреев не бяхме близки. До случая, за който искам да разкажа, не помня дори дали бяхме разговаряли.

Любомир Духлински
150 години от рождението на писателя
“… Господи, защо така сурова е моята съдба? На мене ли не е известно нещастие, което да не съм преживял? Зная що значи да лягаш гладен и без свещ в къщи. Зная как се прекарва зимата без топла дреха и как се посрещат празници с вехто и окърпено.

Георги Смолянов
Класното училище в нашия град не е отворено още. Около триста ученици от класовете прекарват в бездействие времето си, това време, за което хората казват, че е златно и крилато, т.е. не се купува и веднъж загубено, не се намира вече.

Георги Гривнев
1.
Чокманецът е запазена марка. Този родопчанин е за дълъг път и дълго хоро. Дърветата в неговата градина нямат празен клон. Не знам кога, но трябва да е било в далечността, когато тук се е родила поговорката „Право, куме - в очи.” Може да те допусне в къщата си, но не и в [...]

Продрум Димов
60 години от рождението на Петя Дубарова
Напусналата ни през 1979 г. в разцвета на сили, младост и уникална творческа зрелост поетеса е родена на 25 април 1962г. в гр. Бургас. Навярно малцина знаят, че майката на Петя е от пазарджишкото село Сестримо.

Д. Б. Митов

Повече от двадесет години минават от публикуването на „Очерки по философия на биологията” до речта за Aнтон Страшимиров, а Aсен Златаров никак не се е променил.

Петко Тотев
Ролята на кирилицата за християнизирането на Европа е безспорна. От век на век заглъхва ехото на спорове и полемики, които знаем от Пространните жития на солунските равноапостоли, от сказанието „За буквите” (О писменехь) на Черноризец Храбър, а и от други източници.

Рубен Дарио
Унамуно е, според мен, един поет. Един поет, един голям поет.
Неговата техника ми харесва. За да може човек така да се изразява, трябва да познава много добре хармонията и контрапункта.

Писмо от Добри Немиров до Георги Домусчиев
София, 4. 11.1925
Жоре, Жоре, всичко произтича оттам, че ти обичаш като бог и мразиш като сатана… „И винаги душата ти ще прилича на ограбен храм…”

Денчо Владимиров
Важно за кандидатите за Нобелова награда по литература!
За местожителство в литературата не се изисква жителство, както беше едно време в големите градове на България.  Достъпът до заветното жителство в София бе ограничен, поради което и неполучилият го нежен революционер Жельо Желев бил принуден да поживее в шуменското си село Веселиново

Атанас Теодоров
Един единствен път в живота си съм писал „поръчкова” книга. Писахме я в съавторство с Димитър Яръмов и Христо Карастоянов за издателство „Народна младеж.”

Лозан Такев
Само се огледайте наоколо. И ще разпознаете предимно основни персонажи от романа на Иван Вазов „Под игото”, писан след Освобождението от турско иго преди 145 години…
Почти век и половина сред нас са още и винаги герои като Киряк Стефчов , Рачко Пръдлето, а що е башибозук е сред тях, да не говорим.

Змей Горянин
Има едни хора, оставени в живота за спомен. Съвсем излишни, като трамвайните линии пред двореца, а пък от друга страна без тях животът не може. Те са също като надписите в музеите: „Гледай, но не пипай предметите!”

Иван Георгиев
Когато видях темата на Деветия национален декемврийски конкурс за хайку - „Светлината  на зимата”, веднага се сетих за едно от най-известните стихотворения на Жак Превер „Градината”, което прочетох още като ученик през 1977 г., за съжаление и годината на смъртта му.

Светозар Казанджиев
Познавам го от времето, когато беше първи заместник-главен редактор на червената Продева „Дума”. Подобно на шефа и той пушеше, но не с лула, а евтини пури.

Мартен Калеев
Под лозницата следобедът не бърза да стори място на вечерта. Мирише на здравец и мокра пръст. Седим с писателя Никола Статков и прелистваме думи. За първата ни, та до днешната среща.

Димитър Милов
Над такива умове времето няма власт. Тяхното духовно наследство с елмазен блясък ще свети в съкровищницата на световната литература.

Петко Тотев
Кирилицата е актуален повод да се разсъждава за привличането и отблъскването, очакваните и неочакваните резултати, културата и геополитиката.

Милена Обретенова
„Гледам и не вярвам на ушите си!”* Мъж починал на опашката пред търговска верига…
Всъщност вярвам. На възраст, в която и пролетната разходка в парка е дар от съдбата, да чакаш на студа… Тъжно ми е. Но пък всеки има различен финал на живота си. Какво да се прави!

Милена Обретенова
Кротка семейна вечеря пред телевизора. Без всякакви индикации за каквото и да било сътресение.

Велин Георгиев
Веселин Андреев е този човек. Осемдесетгодишнината от рождението му отмина незабелязано в 1998 г. Почти се изниза и десетгодишнината от смъртта му.

Румен Стоянов
Може би трябваше да използвам срещу вместо и. Но ти, любезний, помисли собственолично какво внимание, колко време, какви грижи се полагат в осведомителни средства, многок/анални телевизии, хартиени ежедневници, седмичници, да бъде народонаселението всячески открехвано, па неотстъпно обучавано из тънкостите на готваческото изкуфство.

Александър Гочев
Euripides, Supliants:
Съществуват две групи хора. Групата на богатите, които са винаги неудовлетворени, тъй като тяхното богатство е винаги недостатъчно за тях - тези граждани са напълно безполезни за Града.

Светозар Казанджиев
Като народен певец той е символ на планината. Неговите песни са от друг свят - паралелен и вдъхновяващ, свят за който бленуваме от деца. Музиката в тях е сътворена от могъществото на Родопа, от напевите на птиците, от въздишките на гората, от хубостта на мъжкото пеене. Звук от музиката на вечността…

Сирак Скитник
И тя е от най-младите, на които предстои да продължат делото на по-старите ни художници и да дадат нов лик на нашето младо изкуство.

Димитър Хаджитодоров
Баща ми се интересуваше от историята на родината ни и често четеше документални и художествени книги, посветени на тази тема.

Явор Чучков
Румен Стоянов е знаменит съвременен български възрожденец, преводач, поет, есеист, белетрист, публицист, мемоарист, изследовател и дългогодишен университетски преподавател у нас и в чужбина. Негови творби са публикувани в 20 страни.

Пенка Иванова
Има едно малко селце в Сливенско, известно през османския период като Бургуджии. Точно тук, в това село е минало детството на Димо. От малък баща му го учи на труд. Желанието му е един ден синът му изцяло да поеме фамилното скотовъдство.

Добри Немиров

В продължение на шестдесет години грамадни водопроводи проораха българската земя и множество железни пътища я кръстосаха…

Светозар Казанджиев
С журналиста и писателя Георги Майоров се запознах задочно чрез неговата първа книга „Няма връщане”. Беше края на лятото на 1987-а.
Като работещ в културата имах конкретни задачи по подготовката на 75-годишнината от Освобождението на Родопите от турско робство.

Продрум Димов
Немислим е светът на родното ни изобразително изкуство без стойностните и вдъхновяващи платна на Димитър Гюдженов, за когото си спомнихме преди дни по повод рождението му.

Румен Воденичаров
Ако през ХХ век обявената заплаха за свободата на европейците беше тоталитарната държава и в частност Съветския съюз, то за ХХI век „господарите на парите” (терминът е на Вл. Катасонов) измислят нови страшилища: пандемии и човешката дейност, която рути озоновия слой и предизвиква глобално затопляне на планетата.

Д. Б. Митов

На любезната покана на уважаемия редактор на „Светлина” да напиша и аз няколко реда за първата книжка от новата четиридесета годишнина на неговото списание, аз не мога да се спра на никаква друга тема, освен да изкажа възторга си, че с такова себеотрицание г-н Юрдан Михайлов служи на българската култура близо половин век.

Д. Б. Митов
откъс

Малко наши художници са имали такава логична последователност в своето развитие, толкова определеност и яснота на поставените си проблеми и така вярна преценка на това, което могат да постигнат със средствата като Ив. Лазаров.

Продрум Димов
90 години от рождението на Атанас Цанков
В паметта ми още не е отминал онзи вълнуващ Първи май на 1950 година, когато цялата ни първа мъжка гимназия в Пазарджик беше опънала стройни редици на ул. “Сан Стефано” за предстоящото тържествено участие в поредната традиционна първомайска манифестация.

Тодор Бакърджиев
15 февруари 2022 г. - 180 години от рождението му

Тодор Пеев се е появил на белия свят в тъмното робство на 1842 г. в Етрополе. Там учи малко време, а в 1858 г. е ученик на Сава Филаретов в София. Учителства след това в Самоков.

Печо Господинов

В общия хор от поздравления и сърадвания, които културна България така задушевно засвидетелства на проф. д-р Асен Златаров по случай неговата 25-годишна научна, литературна и обществена дейност, на мнозина може би ще се види странна мисълта, че и поробените българи му дължат сърдечна благодарност.

Георги Константинов
Срещнах го преди десетина дни. Беше привечер. Думите ми бяха смутени, неестествени, сякаш говорех със сянка от онзи свят: моето съзнание подтиснато и смаяно, както и съзнанието на всички граждани на тая нещастна страна, беше свикнало вече с мисълта, че това е човек осъден на смърт.

Георги Гривнев
Откъде иде името на село Мугла, не се знае. Предполага се или от мъгла, или от могила. Кой е стъпил тука за първи път, откъде е дошъл, на кой бог се е молил, от кой извор е отпил глътка вода, под кое дърво е отхапал най-сладкия залък?

Петко Тотев
Едни ценности се представят със своята древност, други - с новостта си. В сферите на духовността провереното, изпитаното, надживялото много сблъсъци в края на краищата се съюзява с новото и така развитието продължава, непрекъснато се обогатяват нетленните съкровища.

Естетиката и идеята за творчеството у Ивайло Петров
Панко Анчев
1.
Това е най-важният и най-трудният за отговор въпрос на естетиката и литературознанието. А каква естетика ще изграждаш, ако не успееш да разгадаеш тази загадка и да установиш закономерностите, логиката и механиката на процеса.

Лозан Такев
Понякога ми става мъчно, че бързо и лесно забравяме поети като Павел Матев. Дори песните по негови стихове вече не звучат.
Бяха ми близки по чувства и идеи и Павел, Лиза и Уляна…

Д. Б. Митов
В един вестник, който няма никаква връзка с читателите и служи само за чисто котерийни цели, е поместена нова хула срещу обичания от цяла интелигентна България проф. д-р Асен Златаров.

Лозан Такев
Човешкият ресурс е скромен не от днес. Особено този в парламента, във властта. Спомнете си президентите Желев и Плевнелиев, спомнете си съставите на Народното събрание, министрите в Министерския съвет, кметовете в последните десетилетия…

Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми”
Панко Анчев
1.
Краят на 60-те години, когато излиза първата част на „Преди да се родя” (1968), са краят и на епическото съзнание и на българския романов епос, чийто апогей е от средата на 40-те и през 50-те години на ХХ век.

Слово за Петко Тотев и Петрана Колева
Елена Алекова
През последните години се случи нещо, което не се е случвало в българската литература досега. Може да бъде окачествено и като чудо. За съжаление, чудото остана далече от полезрението на „силните на деня” в писателските съдружия от всички разцветки, както и от средствата за масова информация.

Петко Тотев
Изпращани като мисионери на Византия, на Втория Рим, светите равноапостоли от Солун са християни, чисти проповедници на чисти идеи. Те са виждали, разбира се, че дъждът не вали еднакво над всички, че слънцето не грее по един и същ начин навсякъде, че ония, които се отдалечават от него, започват да зъзнат.

90 години от рождението на Петко Тотев
Калина Канева
„Истински късмет е да си имал началник като Петко Тотев!” - така, казват, съм започнала прощалното си слово за Петко, но аз нищо не помня… Не зная дали съм изрекла най-точните слова, които заслужаваше да му кажа.

Панко Анчев
1.
Голямата заслуга на българските модернизми и специално на индивидуализма за развитието на литературата е дълбоката промяна в литературната среда и насищането й с богата култура, висока образованост и вкус.

Панко Анчев
За хуманитарна криза говорим, когато е заплашено съществуването на големи човешки общности в резултат от настъпили природни бедствия, войни, локални конфликти, епидемии и пандемии на заразни смъртоносни болести, икономически трудности, предизвикващи глад, лоши условия на живот, миграции.

Добрин Добрев-Финиотис

Минаха повече от десет години, когато дуетът Даниел Спасов и Милен Иванов, сложиха началото на квартет „Светоглас”. Повече от десетилетие пише своя летопис първият у нас мъжки фолклорен квартет с красивите гласове на Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов.

Елена Алекова
В края на 2020 година в Санкт Петербург, Русия, излезе двуезичен сборник с руска и българска поезия: „Мегдан за пъртина” / „Тропинка в снегу”.

Павлина Петкова
През лятото на далечната 1841 г. един млад балканджия от габровското село Кметовци слиза в равнината с волска кола, след която закачил още една, която да размени срещу пшеница. Този майстор колар се озовал в Обретеник.

Сирак Скитник
Той е един от малко познатите още на публиката художници. Млад, талантлив, скромен и искрен в работата си.

Денчо Владимиров
Из опита на българите от интегрирането им със съюзи и пактове
В зората на българската демокрация или на реставрацията на капитализма, както искате го приемете, в България излезе книга за предателствата у нас, посветена на „черното безсмъртие”.

Борис Марцинкевич
бележка и превод: Румен Воденичаров
Настъпващата зима показва, че глобалистите минават в кръгова отбрана и се опитват да заблудят протестиращите във все повече страни, със подмяна на ключови термини като „глобално затопляне” и „декарбонизация”.

Денчо Владимиров
Малка екскурзия в близката история. За забравените уроци на брадатия Карл
Една столетна партия ще проведе през януари своя пореден конгрес. Конгрес, след  катастрофални за нея изборни резултати вследствие загубено народно доверие. Някога първата политическа сила, хегемон в България, се нареди едва на четвърто място след ноемврийските избори.

Лозан Такев
Тридесет и три години живеем в преход… Тридесет и три години зад решетките наблюдавам демократичните промени, избухнали през 1989-та след 10 ноември…
Тридесет и три години зад решетките на прозорците в апартамента си в ж. к. „Света Троица” наблюдаваме стъпките на Прехода и с надежда чакаме след Светлото бъдеще да дойде [...]

Казахстан в пламъци
Румен Воденичаров
„Не зная подробности за случая, но е виновен Путин!”
Дженифър Псаки,
прессекретар на Държавния департамент на САЩ
В буквален смисъл Казахстан означава „Страна на свободни хора”. По-скоро на „волни хора” бих добавил аз, които с юзди в едната ръка и със сокол на другата са кръстосвали безкрайните степи на Средна Азия.

Иван Енчев
20 януари - 620 години от смъртта на патриарх Евтимий Търновски (ок. 1402)
Въпреки неприветливия облачен ден и на този православен празник в Бачковския манастир (основан 1083 г.) беше оживено. Тук бяха пристигнали с коли и автобуси жени, мъже и деца не само от цяла България, а и от чужбина.

Добрин Добрев-Финиотис

Така е. Много е трудно понякога да напишеш не две, а една дума за приятел. Та нали с него споделяш всичко, разговаряш до втръсване.

Печо Господинов
Не само обществената, в още по-голяма мярка и културната дейност на писателя са проява на писателската му стихия.