Михаил Давидович Лвов (Рафкат Давлетович Маликов (Габитов), руски съветски поет и преводач, е роден на 22.12./4.01.1917 г. в село (аул) Насибаш, Башкирска АССР, в семейство на учители. Татарин по произход. Майка му умира, когато е на година, отгледан от съселяни. Завършва начално училище в село Лакла, средно образование в гр. Златоуст, педагогически техникум в Миаса (1934) и педагогически институт в Уфа. Отначало е учител и журналист. Завършва Литературния институт „А. М. Горки” (1941). В годините на войната работи на военни строежи в Урал (Чебаркул и Магнитогорск), от 1943 г. се сражава в Уралския доброволчески танков корпус, с който преминава фронтовите пътища на Украйна, Полша, Чехословакия, Германия. Печата от 1930-те г. Първата му книга със стихове „Время” излиза в Челябинск през 1940 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1944). След войната живее в Москва. Работи като журналист - сп. „Юность”, „Новый мир” секретар на Московската писателска организация. Издава повече от 40 сборника с поезия. Превежда на руски националните поети на СССР (Татария, Казахстан, Якутия). Помага на множество млади поети. Удостояван с ордени, медали, носител на литературни награди и звания. Умира на 71 г. на 25.01.1988 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

МАЯКОВСКИ В ЧУЖБИНА/ превод: Матей Шопкин/ брой 51 май 2013

НЕ ВСЕКИ СТИХ МЪЛВИ НАРОДА…/ превод: Михаил Маринов/ брой 51 май 2013

За Михаил Лвов:

ВЪЗТОРЖЕНИЯТ РОМАНТИК/ автор: Сергей Мнацаканян/ брой 51 май 2013