Нгуен Зу

превод от виетнамски: Григор Ленков и Любен Любенов

О, как ми е жал за жениха от Цин,
за момата от Цзин!
Не бях я прегърнал и в ранни зори
останах един.

Не бяхме си казали нищо почти
и рекох унил:
„Да беше издъхнал петелът проклет,
деня възвестил!”

Отново си спомням Зорницата днес,
обзема ме бяс,
о, с яростна брадва небето на две
разсякъл бих аз!…

Там, дето се срещнахме, пак съм дошъл,
къде ли е тя?
Над старата пейка звънлив чичопей
цвърти в утринта.

Пак мократа слама на тхема дими
и пушек струи,
на пода лежи сдъвкан бетелов лист…
Къде ли си ти?

По-дълбока от бистрото синьо Дон-Хай
е мойта любов!
По-голяма от стръмния връх на Хон-Лин
е твойта любов!

Аз знам - десет хиляди пречки стоят
сега между нас!
Прекрасен бе нощният хлад и жесток
е знойният час!

Любима! Сега си далече оттук!
При мене ела!
Колата се скри, но в ушите ми пак
скриптят колела.

Проблясва под ранното слънце дъждът,
по-чист от кристал.
За плащ сбирам палмови мокри листа,
скърбя онемял.

Проклетите шапки дано изгорят
и станат на прах,
и тия бамбукови тънки стебла,
и куките с тях! -

Изгрява луната, разлива над мен
златисти лъчи.
Пътека ме мами сред гъстия лес…
О, памет, мълчи!

Скърбя и въздишам на свойто легло
в нощта без предел.
А нишка оплела е мойто сърце -
кой би я разплел!

В град Вин на пазара очаквам в зори
любимата сам:
след три… може би след тринадесет дни
ще мине оттам.

Но всяка надежда за среща изтля
отдавна у мен.
А бетелът, който на подноса бе,
увехна зелен.

Помислихте вие, че мойте слова
са само шега…
Но тя е горчива от мойте сълзи,
от мойта тъга!

В небето рой облаци пак се кълбят
за дъжд - погледни!
Луната блести - обещава ми тя:
„След тридесет дни!”

Луна! Като хладна девойка към мен
бездушна си пак.
И смея се тъжно над себе си аз
във нощния мрак.