Белла Ахмадулина

Белла (Изабелла) Ахатовна Ахмадулина (10.04. 1937, Москва - 29.11. 2010, Переделкино) е поетеса, белетрист, преводач. Баща й е татарин, заместник-министър, майката - рускиня от италиански произход, преводачка в КГБ. Завършва Литературния институт (1960). Автор на поетичните книги „Струна” (1962), „Моето родословие” (1964), „Уроци по музика” (1970), „Стихове” (1975), „Виелица” (1977), „Свещ” (1977), „Тайна” (1983), „Градина” (1989) и мн. др. Снимала се в киното, писала сценарии. Превеждала грузински поети. Поддържала дисидентите. Наградена с ордени, лауреат на много награди. Участник в редица поетични фестивали. През 1993 г. подписала „Писмото на 42-та”. Бракове с Евгений Евтушенко; Елдар Кулиев - син на Кайсън Кулиев; Борис Месерер. Погребана в Новодевичето гробище.


Публикации:


Поезия:

НЕ МИ ОТДЕЛЯЙ МНОГО ВРЕМЕ…/ превод: Марко Марков/ брой 50 април 2013

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

КАК Е БЛАЖЕНО, БЛЕСТЯТ СНЕГОВЕТЕ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 112 декември 2018

КЪМ ЕДИН ВРАГ/ превод: Марко Марков/ брой 123 декември 2019


За Белла Ахмадулина:

БЕЛЛА АХМАДУЛИНА: “ПИСАТЕЛЯТ НЕ ВИКА, ТОЙ ПИШЕ…”/ автор: Спаска Гацева/ брой 39 април 2012