НИ ДУМА ЗА ЛЮБОВ…
превод: Елка Няголова
Ни дума за любов! Сред гърлото гребе
мълчание. Там няма гнездо за славей болен.
А само пламък свети сред празното небе.
Но даже в лунна нощ - ни дума за любов!
Привикнах да държа Луната над главата си -
така работя здраво, тя мисълта възбужда.
Но в чара й безсмислен идеята не схващам,
„Арбат” оттук е сякаш пустиня с бели дюни…
Поет, сестра, певица пак за любов бълнуват.
Едно око присвивам, полуусмивка пращам.
Как видимо се вдига сред ярко пълнолуние -
чертогът ми. Отключих. И бравата прещракна.
А Гогол, толкоз слаб, самотен сред вселената,
в началото на този пелинов булевард…
И дълъг лунен път над този свят, над мене -
без дума за любов - Луната извървя…
Живях тъй дълго аз ! Сърцето ми стъмни се.
Несгоди все в живота. Как оцелях след битките?
Отново свежа съм - с чия ли власт и милост?!
А под Луната - двама… Нима сме аз и ти?
